Като кораб , бяло облаче съм
с бели мисли с бяла светлина.
Във небето  кротко съм надвиснал
и се радвам аз на теб,
и твоята ефирна свобода.
Всяка сутрин мило се усмихвам
всеки ден  над тебе бдя.
И кадето и да ходиш и каквото и да мислиш,
аз те гледам и със поглед те следя.
Не забравяй облачетата да гледаш
те са скъп съветник на  ума.
Ако имаш тежест на сърцето
погледни ме и ще видиш
как ще стане леко.
И кажи ми земно ангелче дете
как забрави
че ти ,си част от небето.

                   Милен Стоянов