Понякога се случват произшествия, които смайват дори много опитни изследователи на аномални явления. Едно такова произшествие е полетът до неизвестна планета на волжски “сталкер” (в смисъл “упорит изследовател”), който много години изследва аномалната зона “Медведицкая гряда” (”Мечата планинска верига” или, за по-кратко, Мечата планина).

Среща на Мечата планина

Петдесетгодишният Валерий Москальов оглавява експедиционния отряд “Волжски Космопоиск” и всяка година по по няколко седмици изследва Зоната. Като истински “сталкер” той се е срещал там лице в лице с много непонятни неща. На него му върви на необичайни произшествия много повече, отколкото на който и да е друг.

Един от тези загадъчни случаи стана пред очите ми. Настъпи време да разкажа по-подробно за това невероятно събитие.

На 5 януари 2008 г. Москальов отиде в Зоната близо до град Жирновск, защото през октомври 2007 г., като бил там, получил от неизвестни ясна мисъл, която се отпечатала в главата му:
«На 5 януари от 21 до 22 часа бъди на това място».

Това не било негова мисъл, а и мястото не било случайно:
той стоял в широка долина между два хълма, приличащи на пирамиди. Тук трябвало да се срещне с “непознатите”.

Трябва да се каже, че тогавашната зима беше сурова - минус 25 градуса – и аз се отказах да тръгна с него на това съмнително пътешествие.

В онези дни в Жирновски район имало много сняг, големи преспи. Валерий се добрал чак към 17 ч. до най-близкото до Зоната село. Там го чакали Роман и Алла, уфолози от Саратов. Те седели на топло в техния “Опел”. Представлявали “групата за поддръжка”.

Валерий трябвало да ходи пеша в студа около 3 километра. За всеки случай взел със себе си раница с палатка и спален чувал.

В пълна тъмнина, в подножието на хълма различил сива сфера, приличаща на облак. Пипнал стената, била мека – и хоп!  - попаднал вътре. Наоколо било тъмно. Понечил да се върне назад, но раницата му опряла в стената, не можел да излезе.

 

Изведнъж пространството започнало да се изпълва със светлина, идваща непонятно откъде. Отстрани се появили двама мъже, високи на ръст, не по-малко от два метра и половина. Облечени в прилепнали костюми с матово-сребрист цвят, с широк пояс, преливащ с всички цветове на дъгата.

 

- Веднага почувствах топлина, свалих шапката и ръкавиците – спомня си моят събеседник. - Разгледах пришълците. И двамата красиви, със загоряла кожа, светли коси, зеленикави очи. Веднага изпитах симпатия към тях. В мозъка ми се появи не моя фраза: «Минете напред. Застанете на пътечката». Видях над краката си – а аз стоя на снега – пътечка с кафяв цвят, широка повече от метър, дълга около пет метра. Под нас е сняг, отгоре се виждат звезди. Т.е. сферата е прозрачна. Свалих раницата, оставих я на снега и стъпих на пътечката.

 

Двамата се представили. Единият бил Фен, а другият Тайсик. Първият бил по-общителен. Между себе си те разговаряли на неизвестен напевен език, а с Валерий – телепатично, мисълта се раждала в мозъка му.

 

По някое време Валерий попитал дали може да използва фотоапарата си – малък, удобен, взел го за всеки случай от сина си. Извадил го от джоба на куртката.

Фен се заинтересувал:

— Я покажете … — взел го, повъртял го в ръце: — Ама че древност!

Валерий свалил куртката, сложил я до себе си на пътечката, останал по пуловер. Разрешили му да използва фотоапарата, но без светкавица, и при условие, че тях няма да ги снима.

— Какво още необичайно имаше в сферата? — нямах търпение да го разпитам.

— Имах усещането, че това е техническо съоръжение – замисли се Валерий.

- Мека слаба светлина идваше отвсякъде, без да се образуват сенки. Нямаше пултове, дисплеи, табла за управление. В един момент си помислих, че това е холограмно изображение и то ми се транслира в мозъка. После се появиха две кресла със светлокафяв цвят и с обтекаема форма и можех да седна на едното, но не го направих. Не знам какъв вид придвижване използваха - може би това е пространствено-времева капсула? През нейната стена можех да разглеждам всичко наоколо. По едно време в главата ми възникна мисълта: “Искаме да ти покажем нашата планета”.

Аз попитах: “А ще ме върнете ли обратно?” – “Обещаваме.” – “Съгласен съм. Дълго ли ще летим?” Дойде отговор: “Ние летим през портали. Това не отнема много време”.

Водната планета

Валерий видял как стремително се отдалечава Земята, а след това тъмнината наоколо се сгъстила. Не летели дълго, може би 10-12 минути.

В един момент в главата му се появила чужда мисъл: “Приближаваме”.

 

Валерий видял на фона на черното пространство светъл кръг със сива грамадна кръгла планета, по края на окръжността се виждал огромен цилиндър – съдейки по всичко, кораб на извънземните. “Защитно поле около планетата – доловил подсказка. – Корабът има охранителни функции”.

 

Обяснили му, че тяхната планета е водна: сушата заема окол 10 процента, останалото е вода. Но понеже планетата е три пъти по-голяма от Земята, сушата не е толкова малко. Техните градове и производства са под земята и под водата. Приземили се в нощното време на денонощието.

— Излязохме навън: просто стъпихме извън пътечката и се оказахме извън сферата – спомня си Валерий. – Почувствах под краката си твърда почва, нещо от рода на асфалт. Веднага усетих влажната атмосфера. Въздухът също беше необичаен. Те обясниха, че кислородът тук е много повече, отколкото на Земята, но не достига въглероден двуокис, и във втечнен вид го транспортират от Земята и от други планети.

 

“Ние нямаме животни и растения” – тази мисъл много удивила Москальов. “Как ли живеят без това?” Дошла мисъл-отговор: “Нашата максимална възраст е 45 години по земните мерки. Окислителните процеси не позволяват на организма да живее по-дълго”.

 

- Притеглянето на планетата също се почувства, още щом направих първите крачки – разказваше Валерий. – Беше ми тежко да вдигам ръце и крака, по-трудно се придвижвах. Все едно, че силен магнит действаше на стъпалата ми.

 

Очите привиквали към тъмнината и Валерий разгледал линията на хоризонта, видял звездно небе над себе си, светещи апарати, бързо прелитащи по небосвода. Без да се надява на нищо, няколко пъти щракнал с фотоапарата. Недалече плискала вода. Поискало му се да я пипне с ръка, да я почувства на вкус. “Може ли да отида до водата?” – мислено помолил той. “Отидете” – дошъл отговор от Фен.

Землянинът се приближил до водата, приклекнал, гребнал с ръка. Водата била студена, като от извор, без мирис. Намокрил устните си и се учудил, че не усеща привкус на морска сол. Глътнал. Водата била като дестилирана – студена и без вкус.

Върнал се при своите спътници. “Как се храните?” – поинтересувал се той. – Щом при вас нищо не расте, какво ядете?” – “Ние имаме специално балансирано хранене” – прозвучал отговор. Фен извадил отнякъде капсула и я протегнал на Валерий: "Вземете я в уста". "Няма ли да се отровя?” – “Не, не, - уверил го извънземният. – Опитайте. Сигурно сте гладен?” Сложих цилиндърчето в устата си и почувствах как то веднага започна да набъбва. “Гълтайте!” – посъветва ме Фен. Аз го глътнах и усетих, че стомахът ми започна бързо да се изпълва, и след няколко минути възникна чувство за максимална ситост.”

 

Валерий ме увери, че три дена след това нищо не ял и нямал желание да яде.

 

— Не ти ли показаха тяхно жилище?

— Не. Бяхме там петнадесет минути, когато в главата ми се появи: ”Трябва да се връщаме, защото порталът ще се затвори”. Отново влязохме в сферата и след секунда видях отдалечаващата се планета с острови суша сред безкрайната вода. Има ли там ден и кога настъпва утрото – за мен това остана неизяснено. Можех да ги разпитам за много неща... Просто се оказах фатално неподготвен за подобно развитие на събитията. Изобщо не съм мислил за никакъв полет...

Той забелязал, че пришълците ходят по планетата леко, без напрежение. А той вървял като патица, клатейки се, тежко повдигайки крака. Те казали, че планетата има седем защитни слоя-обвивки и постоянна охрана на околопланетното пространство. “Има агресивни, воинствени цивилизации” – било пояснението. “А на Земята те също ли могат да дойдат?” – попитал Валерий. “Разбира се, но вие се намирате под нашия контрол и защита. Вие сте наши подопечни и вие сте наши донори. Вие ни давате въглероден двуокис, ние взимаме вашата техническа отпадъчна вода от предприятията. В тази вода има много полезни вещества и метали”.

Завръщането

Земята ги посрещнала с нощна тъмнина, но на изток вече се развиделявало, можело да се различат континентите и черните пространства на морета и океани. И, изобщо, планетата изглеждала обитаема: отдолу се виждали островчета светлинки. Онази, другата планета, отгоре изглеждала по-малко населена и еднообразна – големи пространства черна вода с редки островчета суша.

Те се приземили на същото ясто, откъдето стартирали. Раницата стояла на снега и Москальов се канел да слезе от пътечката на земята, но получил указание: “Вземете си раницата”. Той сложил раницата до себе си и след секунда вече видял пред себе си "Опела". Слязъл на снега наблизо, махнал с ръка на пришълците, но не видял как стартирала сферата. Приближил се до "Опела", започнал да чука по стъклото...

Роман се събуждал трудно. Отоплението работело, тихо боботел двигателят.

— Ох, боли ме главата … — промърморил Рома. — А ти защо толкова бързо се върна. Минаха само петнайсет минути...
 
— Ама ти какво? Виж си часовника! — Самият Валерий също не бил много наясно с времето. — Вече настъпва утрото!

Действително: и автомобилният часовник, и неговият ръчен часовник показвали 06:49 ч.

- А аз бих казал, че е минал само час - учудил се Валерий. - Петнайсет-двайсет минути при срещата, половин час полет дотам и обратно, петнайсет минути там... Къде са отишли почти 9 часа? Аз се срещнах с тях около 22 ч.!...

— Може да са ти изтрили паметта? — предположих аз.

— Не знам… Може би, при преминаването на портала времето се губи? Все пак минавахме два пъти.

Беше ясно, че 9 часа при 25-градусов студ той не би издържал, щеше да се превърне на ледена шушулка, а пред Роман и Алла стоял жизнерадостен и възбуден от случилото се веселяк.

 

След това те с Рома отишли по следите на Валерий до мястото на срещата с пришълците, за да видят отпечатъците на апарата, преди да ги е покрил сняг. Вървели към хълмовете-пирамиди. Следите свършвали в подножието на голямата “пирамида”. Снегът бил стъпкан на мястото, където той бил оставил раницата, но нямало следи от апарата. И въобще, на Валерий полетът му се струвал като сън... Ако не беше еуфорията, която не го напускала после няколко дена. "Може би се надишах с кислород ... – размишляваше той. – Такъв подем на силите, настроението, духа – просто не мога да опиша с думи! Въодушевлението идваше по-скоро от осъзнаването на това, че ние действително не сме сами, че нас негласно ни пазят...”

На малкия екран на фотоапарата нищо не можело да се види, само някакви черни кадри със светли и цветни точици като искри – общо 13 снимки. Компютърът също не помогнал.

Валерий питал дали може да разкаже за тяхната планета и изобщо за тази среща. Пришълците отговорили: “Никой няма да ви повярва, даже близките ви приятели ще се съмняват.” “На хората още им е рано да знаят за това” – заключи той.

Но после с Валерий започнали да се случват съвсем лоши неща. Две седмици след пътешествието той се разболял. Чувствал се все по-зле и по-зле. Започнали да се клатят зъбите му. “Може би от водата, която пробвах?” – предположи той. – Или от повишената концентрация на кислород”?

После почнали до го болят костите, всички стави. Мускулите сякаш се отлепвали от костите. Било му трудно даже да ходи, да се изкачва по стъпала. Веднъж вдигнал температура до 40 градуса, което продължило три денонощия, и Валерий дори не изключвал летален изход. Нямало симптоми за инфекциозно заболяване. Забранил на жена си да вика лекари, защото смятал, че всичко се дължи на разликата в енергиите при посещението на другата планета и по време на срещата. А ако разкаже за това, ще го сметнат за луд. Оставало му да се надява, че организмът ще се справи сам.

— Искай помощ от твоите пришълци! — негодувах аз. — Щом не са ти осигурили безопасност, нека сега да поправят нещата. Изпращай им мислени сигнали за помощ.

— А дали ще ме чуят? — съмняваше се Валерий. — Ще пробвам сам някак си … Но повече няма да летя с тях, няма да ме уговорят.

— А предлагали ли са ти? — попитах аз.

— Да, имам такова чувство … — неопределено каза Валерий. — Но не, здравето ми е по-скъпо.

Неговият организъм постепенно се справи с това странно заболяване, но Валерий смята, че не е постигнал пълно възстановяване на здравето. А на мен ми позволи да разкажа тази история след много време. Един извод все пак има от всичко това: ако някой има подобни полети, трябва да ГИ помолите да вземат мерки за безопасност.

 

Има неща, които е невъзможно да си представим, дори да включим въображението си на пълни обороти. Например технология, „открадната" от вид бръмбари, позволяваща да бъде победена гравитацията! Води до феноменални, необясними явления. Човек лети със скорост 90 км/ч, защитен от околната среда. Невидим! Дори и да падне, не може да пострада. Звучи като научна фантастика и е една от най-спорните технологии от края на миналия век. След смъртта на изобретателя Виктор Гребенников през 2001 г. първият прототип на антигравитатора мистериозно изчезва.

- цялата наука бионика се занимава с това. Но успехът, постигнат от руския специалист, наистина е изумителен. Ученият умира през 2001 година и уникалната му антигравитационна платформа изчезва от музея, където се е намирала. Местонахождението є днес е неизвестно.

Запазени са свидетелства на учени, с които той е споделял разработките си приживе, снимки, журналистически статии за полетите му и авторската книга „Моят свят", където внимателно, но доста лаконично са описани постижения, които са истинска революция в придвижването в пространството.

Всичко започва с изследването на един вид сибирски бръмбари, за които със сигурност се знае, че аеродинамичните закони не позволяват да могат да летят. На базата на техните принципи той открива ЕПС („Эффект полостных структур" - ефект на кухинните структури). Според него определени структури, от типа на повтарящи се пори или клетки, имат непознато за науката въздействие върху пространството и определен реактивно отблъскващ ефект. Той добавя към маховите усилия на бръмбарите тяга и прави полета им възможен.

От 1988 до 1990 г. ученият задълбочава изследванията си и успява да конструира устройство, с което да полети, и то със скорост 25 м/сек (или 90 км/ч)!  В пета глава на книгата изобретателят споделя наблюдения, които озадачават последователите му и възбуждат яростни научни дискусии.

Логично е, че при такава скорост на движение стъпилият върху еднометрова дървена площадка „пилот", макар и вкопчен във велосипедното кормило, би трябвало да е направо „издухан".

Но той описва необяснима и за самия него невидима стена, която го движи изправен и защитен от околното пространство. И с това „нелепите" чудеса не свършват – щом се издигне, Гребенников,погледнат отдолу, престава да бъде видим.

При наблюдение отдолу апаратът или не се вижда (вляво), или се превръща в мъгляв диск или кълбо. Опростена схема от книгата на Гребенников, която обяснява как се изкривяват лъчите.

забелязва се нещо като неясно тъмно петно. А при единствения случай, когато загубва управление на устройството и пада, последствията са пак напълно неочаквани: „летецът" идва на себе си напълно здрав на дъното на двуметрова яма, от която пръстта не е изхвърлена настрани, а напълно отсъстваща, разрушена от неизвестна сила.

Някои реставратори на „аферата Гребенников" смятат смъртта му за неслучайна и я свързват с изчезването на антигравитатора му. Защото почти по същото време умира и големият учен Игнатиев, изобретател на антигравитационния самолет пондеролет.

Той бил в топли отношения с Гребенников, гостувал му е и потвърдил, че ентомологът  емпирично е открил правилния принцип.

 

Прототипът на Игнатиев и чертежите му също така мистериозно са изчезнали

 

Днес историята на науката признава, че през 30-те години на ХХ век електрическите мастодонти са пращали наемни убийци да ликвидират изобретатели на „земното електричество". Защо да не предположим, че заинтересовани от това, днешните фирми, владеещи енергийните запаси, са не по-малко склонни да защитават интересите си на всяка цена?

Природна Антигравитация открита от руския ентомолог Виктор Гребенников през 1988г. Нащата са съвсем истински , запознайте се линка на руски тук. Ще преведа накратко основните моменти:

Ученият започва да изследва вид сибирски бръмбари , които доказано не би трябвало да могат да летят но летят. Докато ги разглеждал под микроскоп, внезапно се натъкнал на хитинови пластинки с интересна пореста структура - нещо като микро-пчелна пита със сложна, като че ли математически изчислена шарка. И тук става интересно - след като се почудил на интересната конструкция и рисунък, Гребенников маха пластинката от микроскопа и случайно тръгва да я поставя върху друга такава. Ненадейно пластинките отскачат една от друга и това поставя началото на Откритието - ЕПС („Эффект полостных структур" - ефект на кухинните структури)
Както ще прочетете горе в линка тези кухинни структури имат способността да влияят на времето , да излъчват непозната, но осезаема енергия , да създава ефект на невидимост и най-важното - притежават свойството Антигравитация. Гребенников конструира първата антигравитационна платформа и лети с нея. Както виждате на снимките тя е небивало елементарна.

След двугодишен труд Гребенников тайно завършва своя гравитоплан – летателен апарат с удивителни характеристики. В режим на покой той изглежда така. Но в работен режим той и пилотът са невидими за хората на земята. Освен това гравитопланът не се нуждае от традиционните за нашите разбирания двигател, горива, смазочни материали, няма крила, перки, безшумен е, лесно развива безопасна скорост около 1500 км/ч, липсват напълно инерционни свойства и т.н. И на вид е много прост – стойка с две ръкохватки на малка сгъваема платформа.

Идеята идва след дългогодишни наблюдения върху интересни свойства на насекомите. За много от тях ние не познаваме механизма. Можем да разсъждаваме единствено върху фактите, с които се сдобиваме. Но, и това невинаги работи. Обикновено нещата, чийто произход не познаваме, са в сферата на художествената фантастика или лудостта. Как ще приемем, например, че водата може да гори? Ама, нали с вода ние гасим огъня; как така тя ще гори?! Или пък, че съществуват извънземни цивилизации! Е, как ще съществуват, като не съм ги виждал? И дядо ми даже не ги е виждал… За прераждането пък изобщо не може да става въпрос. Освен неверието тук идва и яростта на църквата. С много благи думи, но безцеремонно и категорично тя анатемосва и прераждането, и извънземните, и Петър Дънов, и Ванга

В подобна ситуация се оказва и авторът при опитите си да даде на човечеството идеята за своето откритие. Отговарят му лаконично – “Преписката с Вас е прекратена по нецелесъобразност.” Той, обаче, не се отказва и продължава да се труди над своя гравитоплан. На този етап неговото творение ни изглежда като несбъдната мечта, но ако попрегледаме написаното между редовете, ще открием смайваща действителност. Този човек е използвал своя гравитоплан около 10 години без много-много да парадира!


http://smirnovs.info/Ufo/Gravitoplan.htm   -  на руски - подробно и задълбочено!

 

 

бяла сила със бяла красота
бяло одеяло обгръщашо със бяла свобода
бели мисли на бяла пухкава пътека
бяла усмивка летяща отдалеко
в бели мисли в бяла светлина
бяла сила извира от сърцето
бяла колкото са бели
очите на детето
и ще видя всичкото това
в бялата усмивка на небето

                                           Milen Stoyanov

Някои влияния на Сахаджа Йога и нейната роля в превенцията на смущенията поради стрес

 

Проф. Д-р У. Рай, С. Сетхи и С.Ю. Сингх – Катедра по физиология на Медицински колеж “Лейди Хардинг”, болница “Сучета Крипалини”, Ню Делхи

 

 

Резюме

            Беше извършено изследване върху 2 пациента на възраст 35-50 г. За да се открият физиологическите влияния на Сахаджа Йога, първата група се сесътоеше от 10 пациента, които бяха обучени в Сахаджа Йога в продължение на 12 седмици, а втората група – от 10 души, които вече практикуваха Сахаджа Йога в течение на 2-6 години. Преди и 20 мин. след Сахаджа Йога процедурите бяха измервани кръвно налягане, сърдечен пулс, ритъм на дишане, млечна киселина в кръвта, винил-манделова киселина (ВМК) в урината. И първата, и втората група показаха значително намаляване на контролните стойности, обаче значително се увеличи галваничното съпротивление на кожата (ГСК). Така беше констатирано състояние на релаксация. Заключението е, че Сахаджа Йога може да обекчи влиянието на ежедневния стрес и да помогне за предотвратяване на стресовите смущения.

 

 

Въведение

            В съвременната епоха хората преживяват много стресови ситуации в ежедневието си, които могат до доведат до стресови смущения. Наскоро беше съобщено, че емоционалният стрес и тревогата могат да ускорят исхемичната болест на сърцето и да доведат до внезапна смърт (1). Изследователите отдавна са подозирали, че натрупването на малки стресови състояния от продължителни конфликти може да увеличи развитието на високо кръвно налягане и дори коронарна атеросклероза. Наскоро Селие (2) и Касл (3) публикуваха обширен преглед на литературата върху стреса и здравето. Регулирането на стресовите фактори чрез успокоителни лекарства се прилага независимо от страничните им ефекти и привикването към тях. Това обаче не е задоволителен перспективен начин за справяне с проблема. Затова бяха пробвани различни техники за релаксация, медитация, техники с обратна връзка. Наскоро н.св. Шри Матаджи Нирмала Деви препоръча Сахаджа Йога за постигане спокойствие на ума и добро здраве. Тя показа, че е лесно да се научи и да се практикува Сахджа Йога, тъй като тя е спонтанен процес, който се осъществява без усилие. Базира се на фина вътрешна технология, а във физически план е представена в нервната система на човека (4,5). Програмата е безопасна, ефективна и дава бързи резултати. Усещането на хладния полъх върху дланите и върху Сахасрара (фонтанелата) потвърждава събуждането на Кундалини (6). След събуждането на Кундалини човек навлиза в стадия на Себереализация и съзнание без мисли – блажено състояниена дълбока релаксация на тялото и ума.

            В този контекст бяха изследвани някои въздействия на Сахаджа Йога върху сърдечния пулс, кръвното налягане, ГСК, млечната киселина в кръвта и ВМК в урината, за да се определи ролята на Сахаджа Йога в преодоляването на стреса.

 

 

Материал и методи

            Изследването беше проведено върху 23 пациенти – мъже на възраст от 35 до 50 години. Бяха разделени на 2 групи – първата се състоеше от 10 необучени мъже, които желаеха да практикуват Сахаджа Йога и бяха записани от персонала в лабраторията на Катедрата по физиология. Преди това тези пациенти не са били обучавани на никаква йога, медитация или техника с обратна връзка. Два дни от обучени Сахаджа йоги в Катедрата им беше показвана техниката за практикуване на медитация в Сахаджа Йога. След това в присъствието на обучени Сахаджа йоги те практикуваха 12 седмици, веднъж дневно по 20 минути. Всеки индивид действаше като свой собствен регулатор. След контролните данни бяха записани данните от 4-та, 8-та и 12-та седмица. От групата отпаднаха двама пациенти.

            Втората група се състоеше от 10 обучени Сахаджа йоги, набрани от центъра по Сахджа Йога Сафдирдунг Инклейв, Ню Делхи. Те бяха практикували Сахаджа Йога от две до шест години. Данни бяха взимани преди, по време и след практикуването на техниките на Сахаджа Йога. ГСК беше записано върху полирит (инко); сърдечният пулс беше изчислен от 77-ия входящ проводник на ЕКГ; кръвното налягане беше записано от сфинго манометър; ритъмът на дишане беше определен по рутинния метод – до леглото; млечната киселина беше изчислявана пометода на Баркер и Самърсън, модифицирана от Хукабий, описана от Хенри (7); ВМК – по метода на Пизано и др. (8).

            Всички наблюдения се извършваха преди и по време на практикуването на Сахаджа Йога. Повреме на процедурата бяха правени записвания винтервал от по 5 мин., 20 мин. и 5мин. след спиране на процедурата. По отношение на млечната киселина в кръвта и ВМК в урината измерванията бяха правени преди и след практикуване.

 

 

Резулатати и дискусии

Данните за ГСК в първата група пациенти са показани на фиг. 1. Средното ГСК се увличи от 43,9 Kohms на 64,7 Kohms за оcем седмици. По време на практикуването на Сахаджа Йога то се увеличи значително на 20-та минута – 79,6 Kohms. След 12 седмици първоначалното средно ниво беше 103 Kohms, а след практикуване на 20-минутна Сахаджа Йога медитация беше 121,7 Kohms. Във втората група, където пациентите вечебяха практикували сахаджа йога, средното ГСК беше 130,4 Kohms, което се увеличаваше след 20-та минута намедитацията до 183,85 Kohms (фиг.2) и беше значително по-високо в статистическия анализ (Р < 0,001). Става ясно, че съпротивлението на кожата по време на практикуване на Сахаджа йога е значително по-високо отколкото преди, както в група І, така и в група ІІ (фиг.2). Добре известно е, че промените в съпротивлението на кожата е мярка за дейността на потните жлези, а те са свързани със симпатиковата нервна система. Според Удуърт и Шлосберг (9), рекацията чрез изпотяване отговаря на промяната  в съпротивлението на кожата. Обикновено потните жлези имат малко съпротивление към електричеството, което преминава през електродите. Когато тези жлези не са активни, това означава, че тяхната обвивка има по-голямо съпротивление, отколкото когато са възбудени. Известно е, че потните жлези са свързани с хипоталамуса, ректикуларната формация и мозъчния кортекс и, следователно, се влияят от активността на различни области на мозъка, свързани с индивидуалните възприятия. Затова промяната в дейността на потните жлези трябва ясно да се свързва със съзнанието на човека и неговото напрежение и отпускане. Промените, открити в това изследване, водят до заключението, че Сахаджа йога събужда Кундалини в индивида и по такъв начин поражда състояние на съзнание без мисли, което на свой ред отговаря на увеличеното съпротивление на кожата при пациентите от група І и група ІІ.

            И в двете групи значително се намали концентрацията на мечна киселина в кръвта (фиг. 3 и 4). Очевидно практикуването на Сахаджа йога допринесе за тази значителна промяна. Питс и М.Клур (11) показаха, че при пациентите с неврози, водещи до състояние на тревога, изключително се повишава концентрацията на млечна киселина в кръвта. С оглед на това изглежда приемливо, че намаляването на концентрацията на млечна киселина в кръвта може да се дължи на събуждането на Кундалини, което регулира лимбичната система и хипоталамуса по такъв начин, че се потиска симпатиковата нервна система и се намалява производството на адреналин от надбъбречната жлеза. Тази хипотеза по-нататък се потвърждава от нашите находки за намелна ВМК в урината при хората от група І и група ІІ (фиг. 5 и 6). В същите две групи по време на практикуване на Сахаджа Йога медитация значително се намалиха пулсът на сърцето, честотата на дишането и систоличното кръвно налягане. Средното диастолично налягане също показа тенденция към намаляване, но то не беше статистически значимо (табл. 1).

Както знаем, пулсът се определя от равновесието между симпатиковата и парасимпатиковата нервна система, По време на медитацията в Сахаджа Йога симпатиковата дейност относително намалява. Това отново беше потвърдено в нашето изследване от значителното намаляване на ВМК в урината и на млечната киселина в кръвта. (фиг. 3,4,5 и 6). Наскоро публикуваните данни на Куновска и ДРЗ (12) показаха, че повишената симпатикова-адреналинова медуларна дейност е един от главните фактори за развитието на високо кръвно налягане. С оглед на това намаляването на дейността на смпатиковата нервна система в нашето изследване може да бъде един от важните фактори за намаляване на кръвното налягане и сърдечния пулс.

            В заключение, практикуването на Сахаджа Йога предизвиква значителна психична промяна както в тези, които се обучават, така и в напредналите Сахаджа йоги, което води до равновесие в симпатиковите и парасимпатиковите реакции. То побеждава сипматиковото доминиране, което обикновено се забелязва в условия на стрес. Така Сахаджа Йога помага на индивида като облекчава стреса и по този начин предотвратява стресовите смущения.

           

ОТКРОВЕНИЕ НА ЕДИН ОТ ЕЛИТА
Преди повече от 10 години, през януари 1991 г., руският вестник “Свободное слово” публикува “Изовед на един свръх­човек”. Тогава тези “свръхчовешки” откровения са били възприети като пропито с ненавист бълнуване на “пациент” от Кре­мъл. В днешно време, обаче, те придобиха съвършено друг смисъл. Погледнете отминалите години и ще видите, че тази “Изповед” не е нищо друго, освен страшният сценарий на най-голямата трагедия, в която на всеки от нас е отредена неза­вид­на роля. Именно затова “Изповедта на един свръхчовек” днес придоби “втори живот” на страниците на централните вестници в Русия и Украйна. Прочетете още веднъж и се замислете над това, което е било написано преди 10 години!
ИЗПОВЕД НА ЕДИН СВРЪХЧОВЕК

Нашето време отново идва. А всъщност то никога не си е отивало. Времето винаги е било и ще бъде наше. На земя­та винаги е имало добро и зло. Но ние винаги изглежда, че сме повече, защото сме по-силни и по-агресивни от доброто и е невъзможно да бъдем победени. Ние си сменяме формата и обвивката, табелите и цветовете, приспо­со­бяваме се към условията, но оцеляваме и побеждаваме. Нашата цел е само една – да бъдем победители! Вашата участ е да бъдете роби за вечни времена. Ние успяхме да ви присадим гена на робството завинаги. Ще ви дадем още хиляди революции и перестройки, вие вечно ще се борите за справедливост, но никога няма да я получите.

Аз ще ви говоря открито не защото съм толкова нагъл, а защото не знам какво е страх. Зад мен стои гигантска непобедима сила. КГБ, МВР, правителството, прокуратурата. И всякакви върховни инстанции – те са само лостове в нашите ръце. Президентите играят по нашата свирка, те изпълняват нашата воля, правят това, което ние искаме.

Ние плюем на вашите депутати-радикали, дори и да са милиони. Върхът винаги ще бъде наш! Вие можете да ни отнемете вилите, привилегиите, колите и прочие, но властта – НИКОГА! Ние плюем на общественото мнение, за нас то е глас в пустиня. Та нали ние го създаваме, това обществено мнение. Ако искат да си правят стотици референдуми. Важното е народът да изпълнява нашата воля. На всеки ваш щурм ние ще отвърнем мощно и жестоко. За нас е детска игра да унищожаваме продукти, заводи, екологичното равновесие, гласността, изкуството и т.н. За нас е детска игра да прeдизвикаме глад, саботажи, нищета, разруха, епидемии…

... Всичко, което вършим, ние го правим обмислено и гениално ПРОСТО. Вие ще ни съдите чрез чиновниците и номенклатурата. Това е наивно. Да, ние винаги ще поставяме на високи постове алчните, амбициозните и глупаците. Те са нашата броня и защита. Цялата ваша енергия се разбива на пяна в техния чугунен монолит.

Енергията на вашия робски протест стига до първото робско подаяние. Два хладилника с колбаси са способни да усмирят всичките ви страсти и да приспят мечтите ви за демокрация. Вие унищожихте всичките знания и целия опит на своите предци и повтаряте само техните грешки. Никой от вас не знае какъв е смисълът на живота и предназначението на човека на тази Земя. Погледнете се отстрани, вижте с какво се занимавате и за каква участ сте достойни. Вие сте роби и разрушители. Ние унищожаваме земята с вашите ръце. По наша воля вие опустошавате недрата на планетата, съсипвате моретата, реките, екологията, избивате се един друг. Затова ще носите своя кръст на вечни мъки и страдания ...

Ние ви научихме на мързел и отвращение от труда. Ние ви научихме да рушите, а не да градите. Ние ви лишихме от чувство за достойнство, гордост, самоуважение, благородство, съчувствие, милосърдие. Ние отстранихме младежта от политиката, като й подхвърлихме “зара” на рока и порнографията. Ние пренасочихме вашата ненавист от нас към вас самите. Ние ви лишихме от вяра и религия, погубихме вашата духовност и унищожихме любовта ви към ближния. Ние ви направихме луди, съсипахме ви здравето и ви направихме постоянно зависими от лекарства и лекари. Ние създадохме псевдонаука и опошлихме вашето изкуство.

И вие се осмелявате да ни наричате престъпници? Не, истинските престъпници сте вие! Вие ни позволявате да правим каквото си поискаме. (не е луд, който изяжда три зелника, луд е който му ги дава!) Вие си играете на царе, вождове и президенти. Вие имате нужда от козли, които водят стадото овни на заколение. Има класа на робите, има и класа на паразитите. Последните – това сме ние. Ние сме малко, но сме по-умни и по-сплотени от вас. Ние не искаме да произвеждаме. Това е призвание на робите. Но ние искаме да консумираме. Искаме разкош, привилегии, защото ние сме носители на идеите. Разумът управлява ръцете, а не обратното. Ние сме малко, но сме направили много...

... Народът не може да даде никакви гаранции. А ние можем. И ще ги дадем. Вечният ни диалог с народа винаги ще бъде диалог между двама глухи. Всеки ще слуша само себе си. Ние сме убедени, че всичко ще бъде така, както ние искаме...

... Вече започна да ни омръзва този хаос, и скоро ще видите, как ще приведем всичко в ред. Ние нямаме намерение да изостряме обстановката и да се занимаваме с репресии. Ще действаме в пределите на закона, но камшикът няма да ви се размине. Вие сте си го заслужили. А след него идва и остенът.

Ние имаме нужда от свежи кадри. Трябва да се освободим от боклука и вехториите. Ще вземем на служба умните, съобразителните, младите и енергичните и ще ги превърнем в наши предани слуги – това е само въпрос на техника. Аз смятам, че най-важното, което успяхме да направим, бе да присадим завинаги гена на страха във вашия народ. Вие вече никога няма да се избавите от него. Съществува естествен страх – той е необходим за съхранението на вида. Но същесвува и страх от наказанието на властта. И докато има власт, ще има и страх. Вие сте смели само на митингите, когато сте в тълпата, всички заедно. Но нали всеки от вас си има своя коптора. Следователно, вие винаги сте наши. Бързо ще ви омръзне да стърчите по митингите и да си дерете гърлата напразно. Нали виждате, че просто ви даваме възможност да “изпуснете парата”. Нали след вашите викове в действителност нищо не се променя. Викайте си!

Така е замислено, така е планирано. Има само един начин да бъдем победени завинаги. Но вие никога няма да можете да се възползвате от него, защото само злият гений може да го измисли. Доброто не е способно да направи такова нещо.

Добре се получи поредната ни игра с вас на преустройство, гласност и демокрация. Каквото иска тълпата – моля, ще й го дадем. Но дотолкова, доколкото е целесъобразно за нас. Колко смешна и наивна е вашата вяра, че може да има сериозни промени. Изкуството да се говори всичко и да не се казва нищо е също наше оръжие. Ще ви удавим в словоблудство. Досега не е просъществувала нито една ваша прогресивна идея. Осъществиха се тези идеи, които ние искахме, като им давахме вид, че произхождат от вас.

Ние имаме много силно оръжие – голямата, чудовищна лъжа, търпение, способност да се приспособяваме, да реагираме мигновено и – преди всичко – способност да действаме, нещо, което не умеят борците за справедливост. Освен това, ние разполагаме с отлични методи да изваждаме от строя такива борци с помощта на същата тази тълпа. А ние винаги оставаме в сянка...

Робите не са способни да действат. Вие можете само да се примирявате и да изпълнявате нашата воля. Всичките ви напъни да промените нещо към по-добро (както си мислите), няма да ви донесат нищо друго, освен страдания, разочарования и безизходица. Но аз не искам да ви разубеждавам и не ви призовавам да отпуснете ръце и да се откажете от съпротивата. Действайте, борете се, побеждавайте, наслаждавайте се на победата – с това вие само се залъгвате. Ние имаме нужда от противник. Нашите знания, ум и опит трябва винаги да се поддържат в добра форма.

... Необходима е нова вяра в светлото бъдеще. Ние никога не сме ви позволявали да живеете в настоящето, а само в бъдещето, а понякога и в миналото. Но допуснахме една грешка – много удължихме паузата. 70 години все едно и също – даже и на нас ни омръзна. Народът вече не вярва на нашите стари лозунги. Затова създадохме нов вид революция – отгоре. Демокрация, гласност, перестройка! Ами я погледнете историята – кога народът е имал полза от всичко това? Никога! Ние разчитахме на вашето невежество. А то е удивително!

... Ние решихме да ви превърнем във вечни просяци. Вие ще просите от нас винаги всичко: дом, храна, коли, земя, вода, та дори и въздух! А ние ще ви даваме само толкова, колкото считаме за необходимо. А вие самите, заедно с всичките ви джунджурии, ще бъдете винаги и само наша частна собственост.

Тази изповед е плесница за робите, за да си знаят те мястото, предназначението и кои са им господарите. Ние ви превърнахме в роби и вие привикнахте с това робство. То е станало за вас насъщна необходимост. Именно ние ви научихме да лъжете и нашата страна стана най-лъжливата страна в света. Ние ви научихме да крадете и вие станахте най-крадливия народ. Направихме престъпността норма във вашия живот. Сега ние спокойно ви ограбваме и ви превърнахме в животни с вечен инстинкт за потребление и разрушение.

Ние никога не се разкайваме. Такова чувство не ни е познато. Аз ви пиша това писмо за да разберете, че политиката може всичко. А политиката е в нашите ръце. Сега ние ви отвлякохме от нея, като създадохме хаос в икономиката. Косподи, колко сте глупави! Вие си мислите, че ние се грижим за вас, да бъдете сити, облечени, обути. А ние пет пари не даваме за вас! Трябва да сте истински идиоти, за да не разбирате, че без политика всяка икономика е празна работа. Но икономиката е необходима на нас. Ние я градим за себе си. А не за вас. Затова тя е такава, каквато на нас ни се иска, а не на вас. Така че бъдете послушни и търпеливи и не ни пречете.  Всичко, което ние правим за наше собствено благо, го правим винаги от ваше име и по ваше поръчение (на народа). Въобще не ни е гриша за изтичането на мозъци зад граница. Колкото по-малко такива мозъци има тук, толкова по-добре за нас: най-лесно се управлява страна от глупаци.

Докато държавата използва насилие, ние ще бъдем непобедими. А тя винаги ще го използва. Ще унищожим вашата бунтовническа енергия. Ще ви създадем хиляди житейски проблеми и вие винаги ще се чувствате смъртно уморени и духовно опустошени. Постепенно ще свием примката на вашата гласност. Ще я размием със своята идеология, като ви натрапваме всеки ден нашите догми. Ще унищожим езика ви, като го замърсим с измислени думи. Вие вече не се разбирате помежду си; не разбирате нито нас, нито дори самите себе си. Ние винаги ще обезсмисляме всички ваши прогресивни идеи и ще ги превръщаме в пълен абсурд. За вас няма да остане нищо светло. Вие ще изгубите способността си да се ориентирате в обстановката, ще се изморите да се озъртате и да не знаете накъде да се обърнете и на какво да вярвате. Ние ще намерим хиляди парцали с които да запушим вашите вечно недоволни гърла. Освен това ще мобилизираме срещу вас целият престъпен свят и в страната ще цари разбойничество и терор.

… Ние не се страхуваме за себе си. За нас винаги ще се намери оазис на тази планета, в който да живеем. Мога да предвидя поредната ви глупост. След като прочетете моята изповед, вие няма пак да се замислите над нейния смисъл. Ще се хвърлите да дирите автора. Вашето любопитство ще се окаже по-силно от човешката мъдрост. Вие в хор или един по един ще вдигате шум на страниците на пресата. Смисълът ще узнаете когато му дойде времето. Впрочем скоро ще го почувствате. Накратко, ние прекратяваме вашата перестройка. А нашата продължаваме. Как ще изглежда това? Ето как: Всичко ще става поетапно. Най-напред ще започнем с военните. На втория етап ще бъдат престъпният свят, КГБ, МВР. На третия етап ще заработят всички юридически служби, печатни органи, радио и телевизия. На четвъртия етап ще се включат търговията, финансите, икономиката. Петият и шестият етап са резервни лостове на властта. Седмият етап е идеологически и политически. Ние режисираме събитията, а вие само гледате. Така ще бъде винаги.

Аз съм на 82 години и напускам сцената с чувство на мир и удовлетвореност. Ние оставяме след себе си достойни приемници на нашето дело. Ние ще си останем господари завинаги.



Ирокезите

Ирокезите(фр. Iroquois) са група от индиански племена, населяващи района на „Великите езера” в Северна Америка. В периода на европейските заселници, ирокезите се сближават с английските колонизатори и се бият на тяхна страна във войната им срещу Франция, което се оказва един от решаващите фактори за победата на алчната колонизаторка Англия. Разбира се след независимостта на САЩ, на ирокезите са иззети земите и са подложени на драконовски репресии. Следва алкохолизъм и духовен упадък...

Ето част от „Силите”, населяващи света според вярвания на ирокезите -

Рогата змия наречена Дунонгес(Doonongaes) - „Този, който има два дълги рога”. Има способността да се преобразява в човешка форма. Приели формата на човек след рептилски шейпшифтинг, влечугоподобните сили се женят за местните хора, припичат се под слънчевите лъчи и търсят плячка. Рогата змия обитава пълноводни реки, езера и извори. Историите за тези рептили криещи се в човешка форма се разказват единствено през зимата, когато се знае, че те са потънали в дълбок сън и не могат да чуят какво се говори за тях. Като цяло силата му е зла и вредоносна за хората и обиталищата им крият опасности. Рогата змия си има верен слуга, пак рептил - костенурката Шкехноуа. Дунонгес се хранят с човешко месо и невнимателните ирокези имащи и най-малко съприкосновение с рептилски водоем остават без крайници... Голям враг на люспестите рогати е Хино - гръмовержеца. Ирокезите учат да се различава винаги злонамерените влечугоподобни Дунонгес от Огнените змейове-метеори - Гаасйендаятха(Gaasyendietha). Те също живеят под водата. Наричани са още „Пътуващият факел светлина”. Тези влечугоподобни чудовища, присъстват в много легенди със своите пламтящи тела. Принудени са да живеят във водните дълбини, защото пребивавайки на суша биха подпалили Земята. Огнените змейове мислят, говорят и действат като много умни хора освен в моментите, когато прелитат от един водоем към друг. Ирокези разказват, че въпреки страховитите си огнени люспи, те не винаги са злонамерени към човешката раса. Има истории как огнените змейове помагат на човек в беда и нужда. Но нека да не се забравя, че всяка змийска помощ си има и змийска цена... Често неблагосклонната Рогата змия се прави на Огнен змей. Двата вида рептили често се бъркат.

Ирокезите разказват и за „Сила” наречена Гаджияса(Gadjiqsa). Това е нечовешко същество, въплътено в маска от „Обществото на Люспестите Лица”...

Сравнението на Американските рептили с превръщащите се в хора и гнетящи човешката раса змейове, лами и дракони от български, европейски, азиатски, африкански... истории, легенди, митове говори на един език за сериозно присъствие на рептилска раса на Земята.

Сега можем да направим важен паралел(Благодарение на Н.) с Проектът “Монтоук”, Проект “Супермен”, Иив Френсиз Лоргън, M.A.- интервюто с Анди Перо, оцелял след участието си в проект за контрол на съзнанието, насочен към създаването на свръхвойници с пси-способности.

Анди Перо(АП)е бил подложен насила на въздействия по програмата за контрол на съзнанието “Проект Монарх” - една програма за контрол над ума, основана на травмата и подобна на онова, което Кати О`Брайън описва в своята автобиография, написана от Марк Филипс, озаглавена "Транс-Формиране на Америка".
.......

ЕЛ: В някой от спомените си за преживяното в подземната база, срещали ли сте някой от космоса, или виждали ли сте някакви извънземни?

АП: Доколкото разбирам, Министерството на военоморските сили има споразумение с извънземните Сиви за обмен на технологии срещу човешки жени и деца, с цел провеждането на ужасяващи експерименти за получаване на нови видове. Точно това става сега в подземната база, недалеч от Маями, Флорида. Един от моите най-кошмарни спомени е, че ме придружават по коридора в тази подземна лаборатория и виждам клетки, оградени с мрежа като за пилета, а в тях жени и деца, които пищят за помощ. Виждал съм извънземните Сиви (високи 4 фута с големи черни очи), както и 7 фута високи влечугоподобни същества. Беше ми казано, че имам много деца от експериментите по отглеждане на хибриди, провеждани от извънземните. Освен това съм преживявал и отвличания от Сиви.

В един от случаите, докато бях в подземната база някъде към 1989-90 г. бях представен на някакво влечугоподобно същество. В началото видях един 7-футов човек, с вид на ариец. Той вървеше към мен и забелязах, че неговото изображение излиза от фаза, сякаш нещо се намесва в енергийното му поле. Той направи нещо на едно устройство, поставено на колана му и ми каза: "Добре, ще ти покажа". След това натисна някакво копче и видът му се промени на 7-фута висок гущер, който като че ли тежеше над 400 либри (180 кг).

Бях представен и на група същества, които твърдяха, че са от подгрупа на илюминати...