Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Aкo искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си - ако искаш да разсмееш мен,разсмей Бог.Но ако вие нямате време за Бог тогава и Бог няма време за вас; ;Най-красивите и най-добрите неща в живота не могат да бъдат видяни,нито докоснати,те се усещат в сърцето; http://meditacia.net./
Автор: budha Категория: Изкуство
Прочетен: 1755461 Постинги: 407 Коментари: 457
Постинги в блога от Януари, 2014 г.
image     

 
Кирил Чуканов: ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ 

         25 януари 2014
·                                   ·                                 Драги сънародници, 

Както ни е добре известно, Българската Нация преживява един от най-тежките периоди в своята многовековна история. Подтисната, унижавана, унищожавана, ограбвана от вътрешни и външни грабители, нацията ни е на път да изчезне след две-три десетилетия. Икономически геноцид извършван най-вече от местните чорбаджии-олигарси и тяхните марионетки-политици унищожава възпроизводителния потенциал на българската нация и прогонва голяма част от младото трудоспособно българско население на Запад, където то слугува срещу мизерно заплащане на своите нови покорители. Нацията дала на славяните писменост и култура, нацията на Симеон Велики, Борис Първи Кръстител, на Калоян, Паисий Хилендарски, на Левски, на Ботев, на Вазов, на Яворов,…, на легендарни учени, артисти, спортисти,…, нация-наследница на великите траки (най-старата цивилизация в Европа, а може би и най-старата в света) ускорено загива безропотно и без съпротива. На кого ще оставим зелените красиви планини, плодородната земя, ласковото лазурно море и златните му плажове, Велико Търново, Мадарския Конник, Перперикон, Несебър, Боянската Черква, Рилския Манастир,…? На мургавите ни сънародници роми, на Доган Ага и неговите мюсюлмански събратя? Славните ни предци ще се обърнат в гробовете си, и ще ни прокълнат, ако това стане. А това наистина ще стане, ако не се осъзнаем навреме и не вземем решителни мерки за спасяване на нашата бедна изчезваща нация.


Българийо, единствена за нас родна земя, страна на многострадалната ни българска нация, страна видяла славни победи и културни върхове, за теб ние ще се борим и ще умрем. Кълнем ти се. Хитрите уловки и парите на Антихриста (олигархическият капитализъм) няма повече да ни съблазняват. Горда и уважаваща се нация ли сме или сме европейски боклук? 

Една нация може да постигне траен икономически прогрес и добри доходи за населението си само ако има регулирана от държавата/народа икономика (обуздани олигарси или по-добре без всякакви там олигарси) и постоянно и навреме обновяващи се промишлени и други технологии. 

Аз, Кирил Чуканов (гражданин на Съединените Щати и на Република България, българин по рождение и душа), се завърнах в моята родина България (след 23 години изгнание) с желание да помогна, с каквото мога, за възраждането на нашата загиваща нация. Откривател съм на безгоривна, абсолютно екологически чиста, неизчерпаема, много евтина, достъпна за всички социални слоеве на населението – енергия, унищожаваща абсолютния монопол на енергийните монополи и страни притежаващи огромни енергийни суровини,..., Квантова Свободна Енергия! В България, за около осем месеца, със скромната помощ на двама млади средни български бизнесмени, създадох експериментален квантов генератор за свободна енергия по нова технология. Проектът се оказа много успешен. Новата квантова технология работи много добре. Но за да се създаде промишлен генератор за масово производство са нужни още средства. Българските ми спонсори нямат средства за направа на промишлен генератор-прототип. 

Енергията е кръвта на икономиката. Страните притежаващи енергийни богатства са сред най-богатите страни в света. България има историческия шанс да стане “елдорадо” на световната енергетика. Ще се възползва ли, обаче, България, от този шанс? Това може да стане само, ако българският народ застане зад мен и ми помогне материално за осъществяване на тази напълно постижима задача. Българи от всички социални и възрастови слоеве на населението, помогнете на майка България да излезе от мизерията, унижението, ограбването, опекунството, наложени ни от западно-европейските ни ‘партньори’. Да им покажем, че и ние сме дали нещо на света, че и ние сме кадърна и уважаваща себе си нация.

Нека създадем фонд за проекта “Спасение на Българската Нация”.

Кирил Чуканов, 25-ти януари, 2014


https://www.facebook.com/profile.php?id=100003071588544&fref=ts

http://chukanovenergy.com/

 


Категория: Изкуство
Прочетен: 2136 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 02.02.2014 15:12
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1583 Коментари: 0 Гласове: 0
16.01.2014 17:25 - Урантия
image

Една от най-великите причини за бъркотиите, царящи на Урантия по отношение на същността на Бога, се състои в неспособността на вашите свещенни книги да правят точно различаване между личностите от Райската Троица, а така също между Райските Божества от една страна, и създателите и разпоредителите в локалната вселена - от друга. В течение на миналите съдебни периоди вашите свещенници и пророци са показали само частично разбиране на въпроса и не са могли уверено да различат Планетарните Князе, Властелините на Системите, Отците на Съзвездията, Синовете-Създатели, Управителите на Свръхвселените, Висшето Същество и Всеобщия Отец. Много от посланията на подчинените личности - такива, като Носителите на Живота и ангелите от различните чинове - във вашите свидетелства са се представяли като излизащи от самия Бог. До този момент религиозната мисъл на Урантия бърка подчинените божествени личности със самия Всеобщ Отец, обединявайки всички под едно наименование.

Жителите на Урантия продължават да се намират под влиянието на първобитните представи за Бога. Боговете, които беснеят в бурята, разтърсват в гняв земята и поразяват в ярост хората, проявяват своето недоволство, навличайки глад и потопи, - това са боговете на първобитната религия; това не са тези Богове, които живеят и властват във вселените. Такива представи се явяват отживелици от това време, когато хората вярвали, че вселената се подчинява на прищявките на подобни въображаеми богове. Обаче смъртния човек започва да разбира, че той живее в свят на сравнителна законност и ред в това, което се касае до административните методи и ръководство на Висшите Създатели и Висшите Управляващи.

Варварските представи за умиротворяването на разгневения Бог, стремежът да се умилостиви оскърбения Господ, да са сдобие с разположението на Божеството с помощта на жертвоприношения, покаяния и кръвопроливане олицетворяват религия, абсолютно незряла и примитвна, философия, недостойна за просветителната епоха на наука и истина. За небесните същества и божествените управители, носещи своята служба и управляващи във вселените такива вярвания се явяват дълбоко отблъскващи. Да вярвате, да полагате или да учите, че невинната кръв трябва да бъде пролята за това, за да се спечели всевишното разположение или да се отклони измислен божествен гняв, се явява оскърбление за Бога.

Древните евреи вярвали, че "прощаването на греха е невъзможно без проливане на кръв". Те не могли да се избавят от древните езически представи за това, че да се умиротвори Бога може само гледката на кръв, макар Моисей и да достигнал явен прогрес, забранявайки принасянето в жертва на хора и заменяйки го, в съзнанието на своите по детски наивни последователи-бедуини, с ритуално жертвоприношение на животни.

Но обитателите на Урантия трябва да се избавят от тези древни заблуждения и езически предрасъдъци, касаещи се до природата на Всеобщия Отец. Нараства откровението на истината за Бога, и на човешкия род предстои да познае Всеобщия Отец на цялата красота на неговия характер и привлекателност на атрибутите, толкова забележително описани от Сина-Създател, който е живял на Урантия като Син Човешки и Син Божий.


Категория: Изкуство
Прочетен: 1978 Коментари: 0 Гласове: 2
13.01.2014 01:07 - Наш Дом

image


                                       https://www.youtube.com/watch?v=Oer7-72UFlo
Категория: Изкуство
Прочетен: 1616 Коментари: 0 Гласове: 1

image

Какво е Дхарма?

 

         Какво е Дхарма? Защо това е важно за нас в този модерен свят? Защо мъдреците от древните или от всяка една цивилизация са настоявали, че Дхарма е единственият истински път за осъществяването ни?

            Дхарма е космически принцип, който е трудно, ако не и невъзможно да бъде дефиниран. Нашата Дхарма е нашето истинско място в космическия процес: във времето, пространството, съзнанието, в мислите, делата и желанието. Вечният принцип на Дхарма определя хармоничните функции на космическия механизъм. За да изпълним нашата роля в Божествената игра, поведението ни трябва да е според Дхарма. Това означава, че би трябвало да правим правилното нещо, на правилното място, по правилния начин и поради правилната причина. По този начин постигаме баланс. Когато установим баланс в себе си, осигуряваме благополучие за нас самите и благополучие за обществото. И се отваря пътят, подготвен за нас от Божественото.

 

            Дхарма е термин от Изтока, чийто западен еквивалент може да включва морал, етика, добродетел, справедливост и чистота. За жалост, повечето от тези термини явно не са на мода в нашата съвременна култура. И все пак Дхармата е тази, която води търсачите на истината към развиване на гнозис.

            Вярва се, че в Индия божеството Шри Вишну е приел повече от 9 инкарнации (аватари) на тази земя, за да защитава праведните (т.е. тези, които живеят според Дхарма), срещу демоничните сили (адхарма).

            Като воинът-принц Шри Рама, Бог Вишну спасил Богинята Шри Сита от неморалните намерения на Равана – десетоглавият демон, цар на Ланка. Равана бил насилник, материалистичен и егоистичен завоевател, който презрял волята на Небесата. Чистият и невинен Рама провел страшна битка срещу царя-демон и неговата армия на тъмнината, като накрая го убива с една единствена сребърна стрела. Армията на Рама, състояща се от мечки и маймуни, въоръжени с не повече от камъни и клони, ликували, че получили обратно своята любима Сита и че Божественият ред бил възстановен.

            Тази легенда за Рама, наречена Рамаяна, ни учи, че съдбата на човек, който защитава Дхарма, е да побеждава злото и невежеството. Действително целият Космос се притича на тяхна помощ, което е показано чрез предаността на мечките, маймуните и други аспекти от природата.

            Основното при защитаването на Дхарма е светостта на жената, в този случай Сита, която е Богиня, Божествена женска инкарнация. Смъртта на Равана от една единствена сребърна стрела, показва космическата сила на дхармичната чистота на Рама.

            Шри Кришна (около 4000 г.пр.Хр.) също инкарнира, за да унищожи демоните, противопоставящи се на Дхарма. За разлика от времето на Рама, нечистотата (порочността, адхарма) не била присъща вече само за демоничните раси сами по себе си, но започнала да се прокрадва и в умoвете на хората. Кулминационната точка в живота на Шри Кришна е войната Махабхарата, която е била единствена, моментна война между две кралски фамилии, включваща смъртта на повече от два милиона войни на бойното поле, наречено Курукшетра (сега на север от Ню Делхи). Цялата битка се върти около божествена жена, наречена Драупади. Фамилията Каурава (лошите) са оскърбили нейното целомъдрие в кралския двор след като измамили фамилия Пандава (добрите) в игра на зарове. Застрашавайки честта на жена, Кауравите са потънали до най-дълбокото ниво на “адхарма”. По този начин егоистичните и изпълнени с омраза Каурави застрашили древната същност на индийската цивилизация. Кришна довел Пандавите до победа на бойното поле на Курукшетра, често чрез свръхестествена намеса, за да бъде отмъстена Драупади и възстановена Дхарма. За разлика от Рама, Кришна не е спазвал очевидните правила на Дхарма. По-скоро той е видял същественото във всяка ситуация и е действал по такъв начин, че да прояви най-великото Божествено добро.

            Въпреки множеството модерни интерпретации за Кришна, той не e бил женкар. Древните (и по-автентични) свещени писания показват, че той е бил напълно невинен, без всякаква похот или алчност. Така че Кришна, като есенция на чистотата, е бил същността на Дхарма и учител на йогийската духовност.

            Днес Курукшетра е бойното поле на човешкия ум. Войната Махабхарата е борбата между най-възвишените стремежи (истина, красота и съзнание) и нашите груби желания (сигурност, сензация и власт). Като индивиди ние просто избираме една от страните. Когато изберем като Пандавите, ние избираме Дхарма и плодовете на духовната еволюция. Целият Космос (Шри Кришна) ни води през битката на живота и ние всъщност защитаваме честта на Драупади, Божественото женско начало, извор на истина в нас. Избирайки Кауравите, се обричаме на поражение, тъй като сме “гласували” да се движим против Божествения ред. Самата Дхарма ще ни разруши и  ние се превръщаме в заложници на очакваната от нас награда.

            Тези легенди илюстрират важността на Дхарма, както на Земята, така и на Небето. Махабхарата е много по-стара от известните разработки на класическа Гърция (всъщност е по-дълга от Омировите “Илиада” и “Одисея”). Дори произходът й е загадъчен: написана е от мъдреца Вйаса, който видял цялата история в състояние на медитация, хиляди години преди събитието.

            Когато Моисей донесъл Десетте Божи заповеди от върха Синай, той казал на израилтяните, че Дхарма е била Божественият закон, чрез който те (които обичат истината) са се стремили и са се освободили (основното желание) от техните египетски господари по робство и са достигнали Обетованата земя (духовна свобода).

            Въпреки че Мохамед повел своите последователи в кървава и ужасна война, за да защити закона на Исляма (Дхарма) от детските убийства и антифеминиските идолопоклонничества, той описал физическата война като “по-малкият Джихад (араб. свещенна война)”. “Великият Джихад” е безкрайно по-трудна война, която търсачите водят в себе си за морално пречистване, смърт на егото и победа над желанията, обвързаностите и обусловеностите.

            Шекспировите морални пиеси са уроци за космичното превъзходство на Дхарма над човешката глупост. Така както колебанието на Хамлет между неговите задължения като принц и неговата лекомислена нерешителност са довели до смъртта на Офелия (загуба на женската Божественост) и до неговата собствена гибел. Трагедията е в това, че избягвайки неговата собствена Дхарма, той е лишил съдбата си от нейната истинска същност – да бъде крал (истина). Докато Хенри V, незабавно приемайки своята Дхарма като честен крал, постига не само учудваща победа (битката при Агинкорт, при която англичаните били превъзхождани в съотношение 25:1) над арогантните французи (човешко его), но също така спечелва честната френска принцеса (възвишена красота и истина).

            Христос ни казва, че прошката ни освобождава от нашето собствено дребнаво его (и от неговите “качества” като гордост, мъст, агресия, чувство на завист), така че да можем да останем на пътя на Дхарма. Христовите послания за запечатани в изявления като “ Той, който гледа жена с похот, вече е извършил прелюбодеянието”. С други думи външният морал или етика е недостатъчен, тъй като истинската Дхарма е чистота на сърцето и ума.

 

И така, защо Дхарма липсва толкова от съзнанието на западния ум?

 

            Значителен дял от вината пада върху преобладаващите християнски доктрини. Колкото повече светлина се хвърля върху гностичните (мистични) християнски секти и техните така наречени апокрифни писания, такива като Наг Хамади и Свитъците на Мъртво море, толкова повече откриваме, че Христос всъщност е потвърдил после известните идеи за карма, прераждане, Себереализация и също Божественото женско начало (Светият дух / Дева Мария) като реалност. Църквата отрича принципите на карма, което ограничава чувството ни за пряка отговорност за нашия живот, положение и лична  духовност. Чрез игнориране на принципа на прераждането, предпочитайки вярата в един единствен живот, също се насърчават безотговорните действия, докато накрая по общо мнение можем да изкупим всички наши лоши действия с една минута разговор. Или по-лошо, заблуждението в идеята за духовна еволюция чрез множество прераждания, чрез съблюдаване на Дхарма. Павел не е бил нито светец, нито апостол, всъщност  в много от мистичните списъци се описва като враг на истинското Христово учение. Неговите идеи за “сляпа вяра” и “беседа”, за да можем да отидем в Рая след смъртта, отхвърля възможността за твърдението за преживяване на Рая, докато сме във физическото тяло. Отменянето на мистицизма е последвано от теорията за “първородния грях”, според която човешките същества са по принцип с недостатъци и затова им е невъзможно да се опитат да бъдат съвършени и достойни за Божественото и за неговото преживяване.

            И накрая, от християнството е дошла фалшивата идея за оклеветяването на жената, като се започне от изкушението на Ева и се стигне до женомразеца Павел. Не е чудно, че Светият Дух / Божественото женско начало не е разбран в християнския Запад, дори някои църкви практически са изопачили нещата до степен, че то не съществува.

            Сега християнският Запад обхваща главно индивиди с малко истинско чувство на връзка с космическия ред, така че днес тяхната светска религия има малко отношение към духовността. Нито пък духовността и нейното преживяване зависят от тяхното поведение. Вместо да живеят според Дхарма, която да е начин на живот за тях, хората са душевно заробени от догмите на църквата и нейните празни обещания за спасение. Независимо дали сме християни или не, забраната на църквата да се отменят тези принципи разделя западното съзнание от неговите духовни корени. Оттук идва и липсата на Дхарма на Запад днес, “благодарение” основно на Протестанската и Католическата църква, които пропагандираха ловко анти-християнските си догми повече от 1000 години.

            Когато западноевропейците колонизирали Новия свят, индианците там били слисани, че на белите им липсва връзка със Земята и Боговете, а също шокирани от огромната вяра давана на материалните притежания. Съществувал един индианец– пророк, който предсказал появата на белите: ако белите пристигнат, носейки за символ кръга, ерата на истината би започнала. Ако ли пък пристигнат, носейки кръст, това ще е краят на света. Очевидно индианците са били предупредени от последователи на Павел, който според писанията е дошъл с библия в едната ръка и пистолет в другата. Докато пистолетът е могъл да убие няколко индианци, изопачаването на библията от Павел е убило цяла духовна култура.

            Модерните църкви днес продължават тази традиция, като отдават символичен респект към Христос, докато пасивно насърчават културата на материализма, зависимостта от догмите и лицемерието, на които Христос очевидно се е противопоставял.

 

Истиската духовност може да просветли науката,

така че тя да ни служи, а не да ни поробва.

 

Религиите като институции и техните наследени фалшиви богослови не са единствените подсъдими. Докато Ватикана и други като нея са откъснали тупкащото сърце от преживяването на истиската религия, те продължават с фалшивите обещания, само на думи, в името на морала.

            Модерното общество има нова религия, която заменя сляпата вяра. Тя продължава да атакува Дхарма със своите стрели и се самопровъзгласява вярата на “рационализма”. Тази нова вяра е “науката”.

            Когато Нютон “обяснил”, че Вселената е малко повече от гигантски часовников механизъм и когато Декарт “доказал”, че човешките същества били просто сложна машина, лишена от Божествено вдъхновение, ерата на рационализма започнала.

            Неразумните идеи за духовно преживяване (което и досега не може да бъде осмислено) и Божествената Воля (което е отвъд интелекта) били отхвърлени в услуга на разума и логиката. Индустриалната революция казала на човека, че неговата наука и технологии ще надмогнат природата, чиито закони дотогава той почитал и уважавал.

            Метафизиката е била отхвърлена като нелогична. Религия, митология и много други аспекти от вселенската Дхарма били обяснени по погрешен начин като “копирни машини”, програмирани да поддържат психологическа хомеостаза (homeo-stasis или липса на движение, на прогрес) във “враждебна среда”.

            “Науката” и религията на “рационализма” станала превъзхождаща сила, оформяща културата. Оттогава учените казвали, че Бог не съществува, нито пък има “добро” и “лошо”, “правилно” и “погрешно”. Моралният инстинкт, мъдростта и съвестта (Дхарма) били обезоръжени като нелогични. Духовното лепило, което държи една цивилизация на сплотения Дхармичен път, било научно премахнато и заменено с материалистичния нрав, наречен “технологичен прогрес”, “защита на интересите на купувача”, “позволяване на всичко”.

            Обществото би могло да се вгледа в предупредителния фар на духовния опит дотогава и да го използва като водеща светлина на Дхарма за подобряване на всичко. Но сега то преследва сляпо долара като начин на живот и правилно се нарича “rat-race(безскруполен кариеризъм – бел. пр.). Тогава нищо чудно, че западната култура създава чувството на разпадане в много от нас.

             Както и да е, да обвиняваме просто така науката и мъртвите религии е нереалистично, затова чувствам, че те са представяли силите, действащи вътре в нас. Би ли могло науката и рационализма да са симптоми на нашето собствено его и интелект, които са се развили без връзка с Цялото? Толкова много, че това да доминира нашето съзнание и да ни убеди да забравим Дхармата, която е заложена в самите нас? Не сме по-различни от разглезени деца, които се опитват да доминират техните по-мъдри родители чрез маловажните си желания.

            Дали религиозните институции представляват обусловеностите и страховете в нас?

            Те съществуват само защото ние искаме да ни бъде казвано какво да правим, кое е правилно и кое е грешно, истина или лъжа. Нашето съзнание крещи за нещо понятно, за което да се хванем, отколкото да предприемем болезнено пътуване на себеосъзнаване, което свършва не в догми, а в “Гнозис” и слага край на егото и ума и ние се присъединяваме към Божествената интелигентност.

Истиската духовност може да просветли науката, така че тя да ни служи, а не да ни поробва. И тя може да възкреси духът на вселенската религия, която съществува във всеки един от нас. Десетото превъплъщение на Бог Вишну е “Калки”. Неговото име означава “чист” и пророците са казали, че той ще язди бял кон в края на хилядолетието, за да унищожи враговете на Дхарма завинаги. Откровението на Св.Йоан предрича: “Конникът”, чието име е “предан и истински”. Той също ще язди бял кон и ще отмъсти за истинските светци. Много други древни култури са предсказали идването на някой, който ще благослови поддръжниците на Космическият ред (Дхарма) и ще изсипе отмъщението си върху негативните сили и техните симпатизанти. Докато светът се клатушка на брега на екологичен и културен колапс, става ясно, че спасението на човечеството, по-точно на света, лежи на пътя на баланса и на съзнание, наречено Дхарма. Древните пророци ни припомнят за спешността, с която трябва да изберем нашия финален път. Нашата обикновена чувствителност, древните писания, пророците, знаците на майката Земя и сега самите учени, всички те обещават, че пътят на “адхарма” ще свърши с катастрофа, страшен съд и апокалипсис.

За да възкръсне нашата цивилизация от този неизбежен курс, се изисква пробуждане на същността на Дхарма в нас. Нашата култура не ни учи на божествени правила, а ни оставя сами да намерим способ да ги осъзнаем. Така че ние трябва да погледнем навътре в нашето истинско същество - Духът, източникът на живата Дхарма. Духът може да бъде познат чрез процеса на Себереализация, който се проявява в безкрайното пространство между две мисли, т.е. в медитация. Чрез истинска медитация, спонтанността и истиската Дхарма могат да бъдат събудени и проявени във всички нас.

Колективното спасение на нашата цивилизация изисква вътрешна трансформация на всеки индивид, започвайки от игнориране на материализма и индивидуализма, стигайки до гнозис на колективно духовно съзнание. Искрените търсачи на истината ще получат духовно пробуждане, но не чрез еуфорични наркотици или окултни практики. Нито пък ще трябва да напуснат общесвото и да се присъединят към няккаква духовна аристокрация от монаси, свещеници или отшелници. За тези, които търсят истината от дълбините на сърцето си, тя ще се събуди в тях спонтанно в тишина от силата на чистото им желание. Те трябва само да разберат, че истината ще се прояви не в мисъл, образ или философия, а в тихото пространство между две мисли. В това пространство се намира диханието и волята на Божествеността -  изворът на Дхарма.

 

 


Категория: Изкуство
Прочетен: 2743 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.01.2014 23:48
Търсене

За този блог
Автор: budha
Категория: Изкуство
Прочетен: 1755461
Постинги: 407
Коментари: 457
Гласове: 5236
Календар
«  Януари, 2014  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031