Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Aкo искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си - ако искаш да разсмееш мен,разсмей Бог.Но ако вие нямате време за Бог тогава и Бог няма време за вас; ;Най-красивите и най-добрите неща в живота не могат да бъдат видяни,нито докоснати,те се усещат в сърцето; http://meditacia.net./
Автор: budha Категория: Изкуство
Прочетен: 1345941 Постинги: 396 Коментари: 453
Постинги в блога от Май, 2009 г.
30.05.2009 16:33 - weekend.
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1842 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.05.2009 16:38
24.05.2009 22:52 - 1
imageimage 


      Ти отвори нашите сърца
Ти направи по-добър света Твоята лювов е неограничена Пътят ни огряваш всеки ден Винагй си в нашето внимание Всяко наше дело е за теб Всичкй грешки ни прощаваш Пълна свобода ни даваш Имаш хиляди деца Със усмихнати лица Всички много те обичат Майка нежно те наричат
 
      Milen Stoyanov


image


Когато Буда се роди, Той откри, че нещастията бяха навсякъде, а нещастията според Него се дължаха на желанията, които имаме. Така че да нямаме желания е най-добрият начин да се постигне нирвана. До това заключение достигна Той. Но как да станем без желания? Вие седите на пясъка и както виждате, пясъкът не се обвързва с нищо. Слагате нещо върху него и той няма да го развали. Изсипвате вода и той се сляга, а когато го хвърлите нанякъде, ще се разпръсне като прах във въздуха. Така че целта Му беше да развие този вид необвързаност или живот без желания./.../



image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1384 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 21.06.2015 02:44
24.05.2009 20:13 - Budha - Sahaja yoga.
“Буда е този, който е отговорен за нашето его. Ако отидете отвъд Буда и започнете да се изтъквате прекалено много, Той избутва егото ви в левия Вишудхи. Така че развивате (проблем в – бел.пр.) ляв Вишудхи и когато го развивате, какво се случва? Това, че започвате да се чувствате виновен, което означава, че въобще не искате да погледнете реално на нещата...”[1]                                                                                                                               Шри Матаджи Нирмала Деви                                                                                                                                                                         Шри Буда   обитава егото   Аспект на Ученика   В шести век пр. Хр истинката духовност в Индия била в упадък. Свещениците превръщали религията в търговия, мамели хората и ги подтиквали да участват в безсмислени ритуали и жертвоприношения. Страната се нуждаела от духовен реформатор. Тогава се родил Буда -  за да спаси хората и да разпространи посланието за единство, равенство и космическа любов навсякъде. Сиддхарта Гаутама е роден ок. 563г. пр. Хр. и е син на Судходана, царя на Сакя. Сиддхарта означава “достигнал целта си”, но той е познат като Буддха или Буда. Думата буддха означава “пробуден”, този, който е постигнал самопознание и просветление, бодхи, висша мъдрост. Преди да роди детето си, царица Майа – майката на Буда, видяла в съня си бял слон, царски символ, да слиза от небето. Друг път тя сънувала как бялата и пълна луна, лъскава и блестяща, се свила в скута й. Тези сънища предсказвали раждането на необикновено дете. Когато наближило времето Буда да се появи на земята, самите богове очертали пътя му с божествени знамения и знаци. Разцъфвали цветя и падали нежни дъждове, макар че не бил сезонът им, носела се божествена музика и апетитни аромати изпълвали въздуха. При рождението тялото на детето носело всичките 32 благоприятни белега (Махавянджана), които свидетелствали за бъдещото му величие. При раждането на детето астролозите предвещали следното на баща му Суддходана: ”Навършвайки пълнолетие, детето ще стане или вселенски монарх (Чакравати), или напускайки дома си, ще приеме монашеската роба и ще стане Буддха - напълно просветлена душа, за спасението на човечеството “. Тогава царят казал: ”Какво ще види синът ми, което ще го накара да се отвърне от света?” Астрологът отвърнал: “Четири знака. Сакат стар човек, болен човек, мъртвец и монах - тези четиримата ще накарат принца да се оттегли от света.” Суддходана мислел, че може да загуби безценния си син и направил всичко по силите си да го обвърже със земните неща.Обградил го с разкош и всевъзможни удобства с цел да запази привързаността му към удоволствията на сетивата и да го предпази от предприемането на обет за самота и бедност. Оженил го и го настанил в оградено място с градини, фонтани, палати, музика, танци. Безброй млади чаровни дами се грижели Сиддхарха да бъде винаги радостен и щастлив. Най-вече, царят искал да държи далеч от сина си “четирите знака”, които биха го подтикнали да се отдаде на аскетичен живот. ”Отсега нататък - казал царят - не позволявайте на подобни хора да се приближават до сина ми. Синът ми не е роден, за да става Буддха.” И щом изрекъл това, поставил пазачи на всяка четвърт левга във всяка от четирите посоки, така че нито един от четирите вида човеци да не се появи пред сина му. Един ден обаче Буда някак си успял да излезе от двореца и тръгнал из града заедно със слугата си Чанна, за да види как живеят хората. Гледката на сакат старец, болен човек, труп и монах в крайна сметка предизвикала Сиддхартха да се отрече от света. Почувствал, че и той самият също ще стане жертва на старост, болест и смърт. Също така забелязал ведростта и динамичността на монаха. “Нека отида отвъд страданията на Самсара (светски живот), отричайки се от този свят на страдания и мъки. Този земен живот с целия му разкош и удобства е напълно безполезен. Аз също подлежа на разпад и не съм освободен от последиците на старостта. Земното щастие е преходно.” И Гаутама напуснал завинаги дома, богатството, властта, баща си, съпругата и единственото си дете. Обръснал главата си и облякъл жълти дрехи. Той решил да постигне върховния мир като обезсили тялото си.  Почти напълно се въздържал от приемането на храна. Но не пожънал голям успех с този метод. Заприличал на скелет и все повече изнемощявал. В такъв момент някакви танцуващи момичета преминавали наблизо, радостно пеейки, докато свирели на ситар. Песента, която пеели, нямала истински смисъл за тях, но за Буда тя била послание, изпълнено с дълбока духовна значимост. Тя била духовната живителна сила, която можела да го освободи от отчаянието му и да му вдъхне енергия и смелост. В песента се казвало:   “Когато ситарът е настроен, красив е танцът; настроите ни ситарът нито ниско, нито високо и ние ще танцуваме безспир. Прекалено опънатата струна се къса, музиката спира, прекалено отпуснатата струна е няма, музиката спира. Настройте ситарът нито ниско, нито високо.”   Тогава Буда разбрал, че не бива да отива в крайност, измъчвайки тялото си с глад, а трябва да приеме златната среда или средната пътека, избягвайки крайностите.  Отказал се от предишните си крайни практики и поел по средната пътека.   Шри Буда и богатият брахмин   Веднъж Буда отишъл в къщата на богат брахмин с купа в ръка. Брахминът се ядосал и казал “О, бхикшу, защо водиш безполезен живот на странстване и просене? Не е ли това позорно? Имаш добро тяло. Можеш да работиш. Аз ора и сея. Работя на полето и си изкарвам хляба с пот на чело. Водя тежък живот. По-добре ще е и ти да ореш и да сееш – тогава ще имаш много за ядене.” Буда отговорил: ”О, брахмине! Аз ора и сея и след като съм изорал и засял, ям.” Брахминът казал: ”Казваш, че си земеделец. Не виждам никакви признаци за това. Къде са ти ралото, воловете и семената?” Тогава Буда отговорил: “О, брахмине! Просто слушай внимателно думите ми. Аз сея семето на вярата. Добрите дела, които извършвам, са дъждът, който напоява семената. Вивека /мъдрост, разграничение/ и Вайрагйа /безпристрастност/ са частите на моето рало. Добродетелността е дръжката. Медитацията е остенът. Сама и Дама - спокойствието на ума и овладяността на Индрите (сетивата) - са воловете. Така аз ора почвата на ума и премахвам плевелите на съмнението, илюзията, страха, раждането и смъртта. Реколтата е безсмъртният плод на Нирвана. При такава оран и реколта идва краят на всички мъки.” Богатият арогантен брахмин се вразумил. Паднал в краката на Буда и станал негов поддръжник. Жаден за духовно просветление, Гаутама седнал под сянката на голямо дърво, наречено от тогава великото смокиново дърво или дървото на мъдростта. Той седял в медитативно състояние от ранно утро до залез слънце с пламтяща решителност и стоманена непоколебимост: ”Нека умра. Нека тялото ми загине. Нека плътта ми изсъхне. Няма да стана от това място, докато не получа пълно просветление.”  Бил изкушен от Майа по най-различни начини, но останал несъкрушим. Излязъл победител - постигнал Нирвана (освобождение). Лицето му греело с божествено великолепие и блясък. Станал от мястото си и танцувал в божествен екстаз седем последователни дни и нощи около свещеното смокиново дърво. После се върнал към нормалното ниво на съзнание. Сърцето му било изпълнено с дълбока милост и състрадание. Пожелал да сподели това, което има с човечеството. Пътувал из цяла Индия и проповядвал учението си. Станал спасител, освободител и избавител. Буда разкривал преживяванията в своето Самадхи: ”И така, видях умът си неопетнен от земното съществуване, неопетнен от сетивните удоволствия,  неопетнен от ерес,  неопетнен от невежество.” Учителят Буда проповядвал: ”Трябва да намерим причината за страданието и начина, по който да избягаме от него. Желанието за сетивно удоволствие и привързаността към земния живот са причината за страданието. Ако успеем да изкореним желанието, всички страдания и мъки ще свършат. Ще се наслаждаваме на Нирвана или на вечен покой. Тези, които стриктно следват Благородния Осморен Път, а именно - правилно мнение, правилно решение, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилно усилие, правилно мислене и правилна медитация - ще бъдат избавени от мъка. Наистина, точно това, о монаси, е средната пътека, която Татхагата е разбрал напълно, която дава прозрение, която дава познание, която води до спокойствие или ведрост, до свръхестествено познание, до съвършено Просветление, до Нирвана.” “И отново, точно това, о монаси, е Благородната истина за страданието. Раждането е болезнено, старостта е болезнена, болестта е болезнена, връзката с нелюбими предмети е болезнена, раздялата от любимите също е болезнена, желанията, които не се изпълват – те също са болезнени - на кратко, петте елемента на обвързаността към съществуването са болезнени. Петте елемента на обвързаност към земното съществуване са формата, усещането, възприемането, елементите и съзнанието.” “И отново, точно това, о монаси, е истината за причината на страданието. Това е тази жажда, която води до прераждане, свързана със радост и страст, търсенето на радост тук и там, а именно жажда за сетивни удоволствия и инстинктивната жажда за живот. И отново, точно това, о монаси, е истината за края на страданието, което е пълната липса на желание за тази жажда, изоставянето й, отдаването й, освобождението от нея и пълната необвързаност към нея. И отново, точно това, о монаси, е истината за пътя, който води до края на страданието. И това е именно Благородният Осморен Път.”   “Нека човекът победи гнева с любов, нека да победи злото с добро, нека да победи алчността с щедрост, а лъжата с правда.”   Шри Буда     Шри Матаджи Нирмала Деви за Шри Буда:Когато Буда се роди, Той откри, че нещастията бяха навсякъде, а нещастията според Него се дължаха на желанията, които имаме. Така че да нямаме желания е най-добрият начин да се постигне нирвана. До това заключение достигна Той. Но как да станем без желания? Вие седите на пясъка и както виждате, пясъкът не се обвързва с нищо. Слагате нещо върху него и той няма да го развали. Изсипвате вода и той се сляга, а когато го хвърлите нанякъде, ще се разпръсне като прах във въздуха. Така че целта Му беше да развие този вид необвързаност или живот без желания./.../ И така Той изучи всякакъв вид книги, ходи на много места. Изчете Упанишадите. Тогава срещна и хората, заети с Ведите и които практикуваха всякакъв ритуализъм. С тези ритуали те никога не достигнаха Реализация, което е всъщност казано още в първия стих на Ведите: като четете Ведите и като правите всички ритуали от Ведите, ако не станете вида, което означава себереализиран - думата вида означава “знам” - , ако не познаете Божественото върху вашата централна нервна система, то тогава вие просто изпускате същността. Безполезно е за вас да четете Ведите. И така Той премина през различни области на търсене. Както и днес откриваме, че много търсачи са ходили при най-различни хора, за да открият истината. Той беше уморен, много уморен. Мислеше, че цялото Му търсене, цялата Му упорита работа, всичките Му усилия, всичко просто Го е изморило. И Той мислеше, че всичко е било безплодно. Така че лежеше под една индийска смокиня, банйан, и там Ади Шакти Му даде Реализация. (Тя се получава – бел.пр.) Когато всичките ви търсения приключат – хората търсят пари, власт, любов и всякакви други неща, накрая започват да търсят различни групи, култове, гурута, във всякакъв вид дрога, алкохол; те опитват всички възможни начини да търсят. Но когато човешките същества се опитват да търсят нещо, в своето движение те отиват или наляво, или надясно. Бидейки толкова ревностен търсач, толкова истински търсач, Той видя много ясно, че въпросът не е да отиваш наляво или надясно. А трябваше да има някакъв изход, но как да го намери? Кой ще Му даде Себереализация? Цялата тази умора... Той лежеше под дървото и внезапно получи своята Реализация./.../ Когато получи Реализацията си, Той започна да разбира защо са тези проблеми на обусловеност и его. Той откри едно нещо: когато хората четат прекалено много и се опитват да разберат Бог чрез ритуализма, тогава развиват своето его. От друга страна, откри, че когато хората имат някакви желания и постоянно се молят на Бог: ”Дай ми това, дай ми онова” – те полудяват. И когато осъзна това, едва тогава, когато беше уморен, Той получи своята Реализация./.../ Буда е този, който е отговорен за нашето его. Ако отидете отвъд Буда и започнете да се изтъквате прекалено много, Той избутва егото ви в левия Вишудхи. Така че развивате (проблем в – бел.пр.) ляв Вишудхи и когато го развивате, какво се случва? Това, че започвате да се чувствате виновен, което означава, че въобще не искате да погледнете реално на нещата, а казвате: “О, аз съм много виновен, аз те убих, добре, аз те убих, чувствам се виновен.” Ние никога не заставаме лице в лице със ситуацията. Егото е това, което отива в левия Вишудхи и създава проблем на левия Вишудхи. В никакъв случай това не е във вашия стил да понасяте нещата или да сте потиснати./.../ Както си седите във влака, наблюдавайте някой човек – “А, това е добре! Хайде да се справя с този човек.” През цялото време трябва да хващате човешки същества, както се ловят риби. Аз ви научих как да го правите. Да продължавате да ги ловите, един по един и да създавате по-голям колектив. Ако вниманието ви е върху това, тогава ще кажа, че сте действали като Буда, защото Буда правеше само това. Отвсякъде Той събираше хора, говореше им да следват пътеката на необвързаност и им казваше да носят дрехи и неща, които показват необвързаност. И Той помоли да се откъснете от вашите семейства, от всичко. Ето защо трябва да мислим за Буда и да честваме неговия Джайанти вътре в нас, да го установим вътре в нас. Да кажем, че това его не може да вземе нашата радост. Щом такава идея се появи в главата ви, кажете: “Сега, господин Его, аз те познавам много добре.” В светлината на Буда можете да видите вашето его много ясно, а Той е убиецът на вашето его, Той е този, който довършва вашето его./.../ Буда каза три неща, които са много важни, много полезни да бъдат следвани от Сахаджа йогите. Той каза: Будхам Шаранам Гачхами – “Аз се отдавам на Просветления.” Което означава какво? Аз се отдавам на този, който е просветлен. В този случай може да се каже, че това беше Буда. Във вашия случай това е вашият Дух. Вие се отдавате на вашия Дух. Будхам Шаранам Гачхами. Буда (Будха) означава “този, който знае”. Това, което трябва да направим, е да се установим в Буда. Тоест да се установим в нашия Дух. Докато не сме установени в нашия Дух, не можем да разберем цялата заплетеност на невежеството около нас. Така че най-добрият начин да разберете Сахаджа Йога е да се установите във вашия Дух. Второто е Дхарммам Шаранам Гачхами. Това, което е Дхарммам, е дхарма. Която е нашата дхарма - Вишва Нирмала Дхарма. Това значи, че сега сме станали универсални същества. Ние вече не сме индийци, не сме африканци, англичани, французи. Всички ние сега сме станали Сахаджа йоги, които са граждани на Божието царство. Ние нямаме друга идентификация. Това е нашата дхарма. Сега водим универсален живот./.../ Това, което е Дхарммам, е дхарма. Която е нашата дхарма - Вишва Нирмал Дхарма. /.../ И сме универсални същества. А в това състояние на универсални същества трябва да развиете вашето колективно съзнание. Както първото е за индивида – Будхам Шаранам Гачхами, “аз се отдавам на Буда”. Второто е това – “аз се отдавам на колектива” – в смисъл на дхармата, същността на колектива. Сега каква е същността на нашия колектив? Това, което ни свързва, е Вишва Нирмала Дхарма, Чистата религия на Вселената. И така, щом веднъж разберете, че това е, което ни свързва един с друг, трябва да разберете колко е важно да се придържаме към Вишва Нирмала Дхарма. Така че трябва да разберем цялото съдържание на дхармата, която следваме, и също така да се обърнем назад и преценим, за да видим дали наистина следваме тази религия. Но веднъж дошли в тази чиста религия, вие виждате същността й, а същността й е, че всички ние сме Духът и че всички ние сме свързани един с друг. Ние сме част и частица от Цялото. Така че вие отивате в колектива.  И накрая идва Сангхам Шаранам Гачхами. Това е много важно също така. Най-важното нещо е това Сангхам Шаранам Гачхами./.../ Сега ние не сме, както ви казах, индийци, не сме англичани или американци, или каквито и да е, така че не бива да формираме групи./.../ Нашата нация е Божието царство, а нашият цар е Всемогъщият Бог и ние нямаме друг цар и друга нация. Ако не можете да минете отвъд тези бариери на глупавите ограничения, не можете да станете Сахаджа йоги. /.../   Буда и Махавира са в същността си подкрепяни от Ханумана и Бхайрава, които са – както знаете – Гавраил и Михаил. Принципът, който се роди с тях, беше Принципът на ученика, а по-рано този Принцип беше роден като двамата синове на Шри Рама. Принципът беше установен на Земята и се инкарнира първо, за да завладее егото; и второ, за да овладее суперегото на човешките същества”.    

[1] Цитатите тук са от лекцията на Шри Матаджи от Шри Бупа Пуджа, 1988 г. imageimageimageimageimageimage
Категория: Изкуство
Прочетен: 2025 Коментари: 3 Гласове: 2
Последна промяна: 13.05.2011 19:51
image  Животът е една приказка,която край няма и всеки ден е незабравимо приключение.Да се научим да четем и пишем е наше задължение.Героите сме нйе .Но кой ли всъщност пише       тази приказка и изпитва върховно наслаждение?image

Категория: Изкуство
Прочетен: 2800 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 08.05.2009 21:02
Търсене

За този блог
Автор: budha
Категория: Изкуство
Прочетен: 1345941
Постинги: 396
Коментари: 453
Гласове: 4945
Календар
«  Май, 2009  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031