Христос дойде, за да издигне народ за Себе Си, който ще обича истината и ще ходи в светлината й, и ще я проповядва в цялата й пълнота. Неговият свят хълм, върху който е построен Ерусалим, ще принадлежи само на онези, които извършват съд над идолопоклонството и над всеки скрит грях. Захария пророкува: „Това са нещата, които трябва да вършите: Говорете истина един на друг, съдете с истина и съд на мир в портите си.” (Захария 8:16)

1.    http://www.youtube.com/watch?v=iUmcBxx5d9o
2.    http://www.youtube.com/watch?v=tFM2ofiQmOA
3.    http://www.youtube.com/watch?v=ZR0fXF3spjQ
4.    http://www.youtube.com/watch?v=IPU28d-YLwY
5.    http://www.youtube.com/watch?v=CZm2iMldzqA
6.    http://www.youtube.com/watch?v=_MtoXaUZqsE
7.    http://www.youtube.com/watch?v=V6NgaifOJR4
8.    http://www.youtube.com/watch?v=5Ona27dWUfg
9.    http://www.youtube.com/watch?v=4vGun7ty358
10. http://www.youtube.com/watch?v=_hYAqMNtxMA
11. http://www.youtube.com/watch?v=DmmA4C61P3I
12. http://www.youtube.com/watch?v=aLCW9LP5U_k
13. http://www.youtube.com/watch?v=YktfviKFcvw

Извънземните са мит на съвременния свят с корени в древното ни минало; те са една неразкрита истина или може би дълбоко пазена тайна.
Много изследователи на загадките на НЛО по различен начин обясняват техния произход. Едни смятат, че това са междузвездни кораби на пришълци от други галактики. Други смятат, че летателна техника са имали още жителите на Древна Индия и Атлантида…
Възможно е идеите на Леонардо, Жул Верн и на братята Райт да са преоткриване на нещо отдавна забравено, дадено ни от една по-съвършена раса. Такива са идеите и на швейцареца Ерих фон Деникен – приет скептично от много свои съвременници, но подкрепян от мнозина други в теориите му за боговете-астронавти:
“В другите си книги споменах древноиндийски текстове, в които ясно и точно се говори за летящи возила. Назовах индийските епоси “Рамаяна” и “Махабхарата”, но това е само началото. И в “Ригведа” се описват летящи колесници, които били крайно удобни. С тях можело да се лети навсякъде, и над най-високите облачни слоеве към Вселената… Споменават се същински космически градове, които като огромни орбитални станции кръжали около Земята. От космическите градове стартирали по-малки возила, които носели името ВИМАНА. Само в “Махабхарата” * има 41 места в текста, в които се описват летящи вимани”
/”По следите на всемогъщите” от Ерик фон Деникен /

И наистина в много от достигналите до нас древноиндийски поеми се споменават летателни апарати. В “Рамаяна” е разказана история за пътуване до Луната на вимана. Този разказ свидетелства за това, че древните индийци са владеели аерокосмическа антигравитационна техника. В много класически индийски текстове виманите се описват като двупалубни кръгли кораби с отвори и купол (вж. снимката). Летели със скоростта на вятъра, като при това издавали приятен, мелодичен звук. В империята Рама съществували няколко вида вимани: едните с форма на чиния (вж. снимката), а другите приличали на дълги цилиндри.

В “Махабхарата” също са описани вимани – те били “железни машини, гладки и блестящи, с изригващ от тях ревящ пламък”, способни да се движат нагоре, надолу, напред и назад.”
В пустинята Гоби са намерени древни предмети, прилични на прибори, представляващи полусфери, завършващи с конус, с живак в него. Описание, твърде приличащо на тези предмети има в една от древноиндийските поеми.

В “Самарангана Сутхатхра” се прави сравнение на различните типове “самолети”, изтъкват се предимствата и недостатъците на всеки от тях, направени са характеристики на излитане и полет, описани са начини за приземяване. Особено внимание е отделено на характеристиката на материалите, от които били конструирани виманите – дърво, леки метали, и техните сплави, а също и материалите използвани за създаване на движеща сила. Към последните, колкото и да е странно се отнася и живакът.

Ето описание на излитане: “ Под въздействието на сили, скрити в живака и създаващи задвижващ въздушен вихър, човек, намиращ се вътре в машината, може да извърши пътешествие в поднебесната шир. С помощта на живака може да се получи мощност неотстъпваща по сила на мълнията… Ако този железен двигател с правилно съединени части се напълни с живак, а горната му част се нагрее колкото е нужно, то той ще започне да развива мощност, издавайки при това звук подобен на лъвско ръмжене, а машината мигновено ще се окаже в небето и ще се вижда като бисер.”

В “Рамаяна” се разказва какво са видели отгоре Рама и неговата жена Сита по времето на полета от Ланка /Шри Ланка/. При това, описанието изобилства с такива подробности, които авторът би могъл да опише само ако ги е видял със собствените си очи. А освен това, за този древен самолет се разказва на почти съвременен език: неудържим в своето движение, развиващ невероятно висока скорост, напълно управляем, с помещение оборудвано с места за сядане и прозорци.” Летеше над безоблачното небе колесницата на Пушна и десет хиляди радостни гласове славеха Рама”.

Извън всякакви съмнения за фантастика е и книгата “Виманик Пракаранам” /в превод от санскритски – “Трактат за полетите”/. Нейното авторство се приписва на великия мъдрец Бхарадваджу. Той е считан и за автор на редица химни в “Ригведа”. В книгата се съдържат описания на различни прибори, изпълняващи според днешните понятия функциите на радар, фотоапарат, прожектор, използващи в частност и слънчевата енергия, а също така описание на разрушителни видове оръжия. Говори се за диетата на пилотите, за тяхното облекло. Според книгата виманите са направени от метал. Споменати са три вида метали, а също и сплави, издържащи на високи температури.

След това се говори за седемте огледала и лупи, които могат да се монтират на борда за визуални наблюдения. Така нареченото “Огледало на Пинджули”, защитавало очите на пилотите от ослепителните “дяволски лъчи” на противника.

По-нататък е дадена информация за източниците на енергия, привеждащи в движение летателните апарати. Те също са седем. Назовани са и четири типа вимани – “Рукма Вимана”, “Сундара Вимана”, “Трипура Вимана”, “Шакуна Вимана”.
Първите два имат конусовидна форма. “Рукма Вимана е описан като трикорпусен летателен апарат, с двигател в основата. На втория “етаж” са пасажерските кабини. “Сундара Вимана” твърде много прилича на него, но има по-обтекаема форма. “Трипура Вимана е по-голям кораб. При това той е многоцелеви и може да бъде използван както за въздушни, така и за подводни пътувания.
“Многофункционален” може да бъде наречен “Шакуна Вимана”. Според описанието в книгата той е най-сложен в техническо и конструктивно отношение, най-маневрен.

Технологията спомената в книгата коренно се отличава от съвременната космическа технология. Виманите се привеждат в движение с някаква вътрешна енергия, а не с гориво. Преместванията в пространството са изключително стремителни.

В цяла Индия е известно, че преди втората световна война германски представители изкупували древните индийски трактати по летателна техника и ги изпращали в третия райх, – очевидно не от любов към библиографска екзотика.
Що се отнася до опитите на немците в 30-те години да създадат летателни апарати на базата на “знанията на древните”, то съществува информация, че това се е осъществявало в рамките на проект “Врил”. На немски агенти се удало да намерят и изпратят в Германия стари ръкописи на “Виманика Шастра” и “Самарангана Сутрадхаран”. По данни на британското списание “Focus”, една от германските експедиции в Тибет в края на 30-те години е била възглавявана от Ернст Шафер, а всички членове на експедицията били есесовци.

Загадката на летящите обекти на Древна Индия остава неразгадана. Твърде вероятно е, съвременните конструктори да са успели вече да създадат летящи кораби подобни на виманите, които лежат някъде в подземните секретни бази на американците, англичаните, руснаците или на някаква могъща тайна организация.

Знам, че всичко казано дотук звучи невероятно, да не казвам налудничаво. Но ако някой от вас, проявява интерес към подобно четиво и иска да научи нещо повече, нека просто напише в някоя от търсачките “ВИМАНА” /за знаещите руски/, или “VIMANA” /за тези, които знаят немски, или английски/. Повярвайте ми – ще ви залее поток от информация, от която ще ви е трудно да се откъснете.