Докато не се включи в Колективното съзнание, човешкото усилие е подчинено на егото, от което се създава фалшива самоувереност, а това води до беди.
Съществено е да се използват и развиват човешките умения, но не се препоръчва да се изисква кредит заради успехите, които те позволяват да бъдат постигнати. Важно е да възприемаме нашите способности само като канали за постигане на колективното добро.
На шестото стъпало от еволюцията идват трима вестители: Буда, Махавира и Христос. Буда разпространява посланието за състраданието и ненасилието. Проповядва осмичната пътека. Показва как човешките същества могат да бъдат поставени в центъра и егото да бъде пронизано от Кундалини.
Шри Махавира проповядва ненасилие спрямо Аза. Неговото послание е много фино – никой не трябва да таи мисли за насилие; чрез благородство, умереност, чрез простота на ума се пречиства, възвисява се суперегото. Той показва как да се издигнем над грубата умствена обусловеност.
Исус Христос идва, за да помогне на човека да разбере собственото си его като позволява да бъде разпънат; велико разкаяние се надига в човека като така му се дава възможност да осъзнае цялата чудовищност на егото си. Това донася човещина в него. Христос прощава на човека. Казва, че ако някой искрено моли за прошка, ще му бъде простено. Прощава дори на тези, които го разпъват. Ние също трябва да простим. Злобата в сърцата ни ни тегли надолу. Прости и остави миналото в забвение. Така че идването на Христос е важен пробив в духовния растеж на човека, тъй като го освобождава от вината му, възвисява, облагородява егото му, научава го да прощава и обявява извън закона аморалността.
В процеса на колективната еволюция това, което един открива, служи на останалите. Например, когато един учен направи откритие, цялото човечество се ползва от него. Не е необходимо всеки да експериментира, за да го потвърди. По същия начин една идея възниква и когато кристализира в ума на велик мислител, става обща основа за цялото общество. Една личност може да отвори вратата за другите. Приема се по предварително условие, че това нещо е изработено за другите. По същия начин не е необходимо отново да се минава през това, което е отворено за нас от великите водачи и инкарнации, защото те вече са го постигнали за нас. Така, щом Христос е отворил врата, щом е страдал заради нас, не е необходимо ние отново да страдаме.
За нещастие блокирахме шестата чакра чрез мита, че трябва да се разплащаме за греховете от предишните си животи. Христос идва, за да опрости греховете ни. Като ни прощава, успява да направи главния пробив в еволюционния процес. Това е приносът му, за това го помним; иначе идването му не би имало смисъл. След като ни е простил, не е необходимо да се подлагаме на изпитание заради миналото си и да се чувстваме виновни. Както приемате това, което ученият открива за вас, така приемете и това, което Христос е направил за вас. Такова е значението на Христос. Освободете се от всякакви синдроми на вина и бъдете в настоящето, защото то е вашата реалност.
Тези, които не могат да прощават, получават блокаж в тази чакра. Какво има да прощаваме или да не прощаваме? Какво можем да направим или да не направим на другия – всичко това е мит. Каквото и да таим спрямо другия е само замърсяване на собствения ни ум и блокира собствената ни еволюция, защото този, на когото не прощаваме, остава незасегнат. Това е само игра, която “прави вятър” на егото. За да се издигнем над егото, трябва да вземем урок по прощаване от Христос. Този, който не научи неговия урок, няма да влезе в царството, което той обеща.
Учението на Сахаджа йога сега се преоткрива от психолозите. По думите на Уилям Джонстън, директор в Института по ориенталска религия в университета “София” в Токио: “Една от най-разрушителните травми, които могат да съществуват, е подтиснатият гняв и отказът да простим. Заради предишни рани хората отказват да приемат другите (вие не сте наред) и не приемат себе си (аз не съм наред) и завършват в емоционален катаклизъм. Понякога основният (първичният) проблем е несъзнателният отказ да обичаме и да простим на своите родители. Това прави трудно осъществими любовта и прошката към когото и да е, защото винаги проектираме родителския образ върху хората, които срещаме. Някой може да успее да прости със съзнателния си ум (и това е достатъчно а избавлението), но несъзнателното изостава, тътри се отзад, правейки любовта ни много по-малко човечна.”
Финият израз на състраданието е прошката, любовта. Когато забравим всички минали неща, се превръщаме в нови разцъфнали лотуси, разпръсквайки хубавия си аромат по целия свят.
Чувството за отмъщение е наистина детинщина. Тъй като отказваме да растем, продължваме да играем детската игра, която изисква да бъде изпълнено отсъденото наказание. Ако убиецът е избягал, нека синът му да бъде обесен! Удоволствието да отмъщаваш е себеразрушително, деструктивно и е срещу Духа.

Не познаваме мисълта за отмъщение
сред стените на този храм,
където любовта връща към дълга
всеки, който забравя за него.

От дружеска ръка здраво държан,
най-накрая намира Земята на светлината.
Тук всеки е привързн към другия
чрез мъдра обич.
Където всеки грях е опростен,
не може да бъде открит никакъв предател.
Онези, които не могат да се присъединят към тази връзка,
не са достойни за Светлината.

Моцарт, Последна опера.

Христос представя човека в реалността на Светия Дух и разрива нейните закони, предупреждавайки за греховете срещу Духа. Отражението на Първичния свещен дух е Кундалини в силата на любовта на нашата Майка. Чрез кръщението Христос иска да събуди латентната сила, спала в продължение на поколения, и да даде себереализация. Областта на фонтанелата е отворът (Брахмарандра), през който се влиза във Всепроникващата сила на Божествената любов (Брахма Шакти). Реалното кръщение е нейното пронизване. Лошите мисли и навици и блудните очи безпокоят този център. Нечестивите очи безпокоят вниманието в шестия център. Доколкото оптическият нерв е свързан с центъра, твърде много визуални развлечения разсейват енергията от него. Прекаленото гледане на кино или на телевизия лошо увреждат тази чакра.

Когато и умът, и интелектът са надхвърлени, Агня чакра (вратата към Царството на Бог) се отваря за Кундалини. Христос вече е казал, че само на този, който е невинен като дете, ще бъде разрешено да премине през тясната врата.

Неправилната представа за Бог формира блокаж в този център. Религиозните хора стават догматици. Хващат се за буквата на писанието, а пропускат същината на пророците. Не бива да сме сковани и фанатични. Трябва да следваме Буда, а не будизма; Христос, а не християнството. Ако си окачим на врата снимка на кола “Ролс райс” и вярваме, че караме “Ролс ройс”, ще можем ли да напреднем и сантиметър?

Медитирането върху шестата чакра е опасно тъй като претоварва чакрата и я разрушава. Ясновидците не успяват да се издигнат отвъд тази чакра.

Кундалини е вашата скрита сила, чрез която сте в състояние да бъдете в настоящето и да се поддържате там; така че да не бъдете изтеглени в миналото или в бъдещето. Миналото е като магнетично течение, което всмуква вашето внимание и се превръщате в негов посредник. Но когато Кундалини се издигне, става по-голяма магнетична сила и всмуква цялото ви внимание в центъра, който е настоящето. Когато вниманието ви е залостено в миналото, възможно е терапевтът да успее да ви помогне. Но когато функционирате в настоящето чрез собствения си природен резервоар, тогава можете да надхвърлите психологията. Такъв е естественият ред.

Щом приемате, че Духът е отвъд материята и че не сте нито емоции, нито интелект (които са плод на умствената дейност), логично е да приемете, че Духът е и отвъд ума. Следователно, усилията ви да се издигнете на практика са насочени към това да станете Духа, да бъдете в състоянието, където изпитвате радост, където всеки миг откликвате на Универсалния резервоар, на Колективното съзнание, на това, което се нарича Бог и непрекъснато действа от този извор.

В ежедневния си живот по един или друг начин действате по някаква програма. Тя може да идва от миналото, но може и да се проектирате в бъдещето. Вие решавате дали искате да живеете по програма на миналото или на бъдещето. В настоящето няма програма – само спонтанност. Смисълът на живота се разгръща само когато сте центрирани в настоящето. Дотогава всички мисли и идеи са само митове, а не реалност. Само искреният, настойчивият стремеж към Истината разкрива реалността.

Животните не могат да проектират ума си, но ние имаме способността да проектираме нещо, което не съществува в действителността. Например, художникът е в състояние да проектира нещо в абстрактното и тогава да го прехвърля върху платното. Архитектът скроява идея и след това я развива в дизайн. Чрез тази сила се научихме да играем с ума си, да строим замъци във въздуха и после да ги рушим. Тя ни даде въможност да пресечем много граници и да се придвижим в много измерения. Но твърде често блокираме в нашата собствена игра. Тогава търсим начин да освободим Аза си. Процесът на търсене не е нищо друго освен драмата на нашето усилие да излезем от тази игра.

Проектите на ума са само концепция. По думите на Майка, концепцията не е реалност. Фактически тя е само невежество. Когато то се отстрани, следва озарението. Когато се отстрани митът, това, което остава, е Реалността. Невежеството е като сън, илюзия. Например, когато сънуваме, вярваме, че събитията се случват, но след събуждането осъзнаваме, че е било илюзия и понякога казваме: “О, вярвах, че беше така, но съм сбъркал.” Заключението е било логична умствена дедукция. Но тъй като сама по себе си тя е илюзия, заключението също е илюзия. Само когато видим реалността, грешката става очевидна. Когато възприемем нещата на фино ниво, грубата маска пада. Истината или Крайната реалност е нещо, което не може да бъде разнищвано по-нататък. Когато достигнем сърцевината на лука, не можем повече да го разлюпваме. Това е ключовата позиция. Умът е като лука. Когато отпаднат всички схващания, тогава само Духът свети. Това е нашата реалност. В сравнение с нея всичко останало е мит.

Истината е абсолютна, умът е относителен. Има гледна точка, според която Истината е относителна; нещо е истина за един, а за друг не е – това е моят, а онзи е твоят път. Всичко това са приказки на ума, защото човек знае как да действа само на умствено ниво. Компютърът подава отговора съобразно вложените в него данни. Следователно, това, което се приема за истина на нивото на ума, е само умствен проект. По времето на Сократ величината на човешкото знание е била мерена по интелектуалните и аргументативните способности на индивида. Учените-класици са могли логично да докажат, че човекът е крава. Същата игра се играе днес от политиците. Успехът на един адвокат не зависи от истината, а от способността му да се аргументира.

Сахаджа йога не зависи от никакви умения и интелект. Тя работи чрез по-фина сила, която е и вътрешна, и външна. Вътре Кундалини откликва на всяко действие. Тъй като познанието на нашия Дух осветлява централната ни нервна система, действително го чувстваме да се изявява като вибрации. Когато вниманието ни се придвижи към вътрешното ни съзнание, можем да се придвижим към Кундалини на когото и да е. Започваме да чувстваме Кундалини, нейната природа, позицията й в другите. Така се установява колективното познание. Сега индивидът става универсално същество. След известно време не можем да кажем кой е другият. Силата на любовта е толкова велика и динамична, че чрез движението на пръстите си можем да раздвижим Кундалини в другите.Така масовата еволюция на човешките същества ще се осъществи.Това е пътят, по който в тази тъмна епоха Истината може да бъде разпозната от неистината.

Всяка чакра във вътрешен и във външен аспект представлява фундаментален природен закон. Всяко отричане на природния закон вднага се отразява върху чакрата и човек може да почувства това върху пръстите си като топлина. Така е възможно да се усети силата, която стои зад цялото Създание; от семената до звездите, от атомите до галактиките, от микро- до макрокосмоса. Когато нечие разпознаване се стабилизира, силата на разграничението е достигната. Това не е просто разграничаване между черно и бяло. Това е ключът, който разбулва чистото качество на самия живот. Ето така човек може да надрасне границите на индивидуалното мнение и да погледне на живота откъм неговия универсален аспект. Ученият полага големи усилия да го види чрез лабораторния микроскоп. Сега е дошло времето всички да го видим не само в името на еволюцията, но и заради оцеляването. Майка описва това време като време на цъфтеж. Колективното материализиране на вечното човешко дирене е в нашите ръце.