Постинг
10.09.2013 15:50 -
Вдишвам есента
Автор: deseo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1215 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2013 16:18
Прочетен: 1215 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 07.10.2013 16:18
Вдишвам есента с кожата си.
Листата все още не падат от дърветата,
падат само мислите ми
в неочаквани заешки дупки.
Потапям се в в театри, кино, музика,
но не се разделям с летните си рокли.
И луничките все още си стоят,
за да напомнят за солени, морски страсти.
Опитвам се да сричам нови думи,
нови срещи, нови пътища,
но сричам само себе си в аромата на хмел
и стари приятели.
Сънувам кошмари по-редовно,
отколкото ходиш да тичаш.
И не мога да разбера
защо се блъска съзнанието ми в стени,
които трябва да са разбити отдавна.
Да живееш без страх се оказва просто щастливо.
Малко преди да те хване страхът, че си щастлив.
Рисувам есента на малки листчета
и ги оставям до кафето ти.
Ти виждаш само драсканици,
които мълчат.
А аз крещя безсмислени желания
и тръгвам да ги гоня без посоки.
Опитвам се да те науча да бъдеш с мен.
Но не мога.
Есента идва без теб. Идва сама.
Листата все още не падат от дърветата,
падат само мислите ми
в неочаквани заешки дупки.
Потапям се в в театри, кино, музика,
но не се разделям с летните си рокли.
И луничките все още си стоят,
за да напомнят за солени, морски страсти.
Опитвам се да сричам нови думи,
нови срещи, нови пътища,
но сричам само себе си в аромата на хмел
и стари приятели.
Сънувам кошмари по-редовно,
отколкото ходиш да тичаш.
И не мога да разбера
защо се блъска съзнанието ми в стени,
които трябва да са разбити отдавна.
Да живееш без страх се оказва просто щастливо.
Малко преди да те хване страхът, че си щастлив.
Рисувам есента на малки листчета
и ги оставям до кафето ти.
Ти виждаш само драсканици,
които мълчат.
А аз крещя безсмислени желания
и тръгвам да ги гоня без посоки.
Опитвам се да те науча да бъдеш с мен.
Но не мога.
Есента идва без теб. Идва сама.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3349
Блогрол
