Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2012 21:35 - AGHARTA
Автор: budha Категория: Изкуство   
Прочетен: 5663 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 09.09.2012 00:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageimage




Адмирал Бърд не е кой да е - той произхожда от семейството на основателя на щата Вирджиния, неговият брат става губернатор и сенатор, а самият Ричард Бърд е национален герой на САЩ, носител на медала на честта, възпитаник на Морската академия, авиатор и прочут полярен изследовател.

Преди десетина години в една университетска библиотека в Охайо случайно откриха неговия дневник, който той е съставил по време на първия в историята полет над Северния полюс през 1927 година и последвалите го презокеански полети - невероятни постижения за онова време. От данните в този дневник изследователите съдят, че Бърд не е достигнал точно до Северния полюс тогава, но някои страници липсват, а редица изчисления са изтрити.
Все пак изневиделица се появява друг дневник, може би някъде към 50-те години на миналия век, който наричат условно "Тайният дневник на адмирал Бърд" - според записаното там, адмиралът прави полет над Северния полюс, докато официално се намира на експедиция към Южния. Тази експедиция всъщност мистериозно се проваля - започват да стават злополуки предимно със самолетите и цялата флота, изпратена в Антарктида се завръща бързо в САЩ.

Самият Бърд твърди, че полюсите са изключително важни от стратегическа гледна точка и че ако стане нова война, атаката срещу САЩ ще дойде от един от двата полюса - какво точно е имал предвид адмиралът не става ясно, но текстът от неговия "таен дневник" може да порази всеки.

Там се говори, как Бърд и неговият радист долитат до една планина близо до Северния полюс, където ледовете започват да променят цветовете си - от бяло до розово, лилаво и зелено... отвъд планината самолетът попада в една прекрасна долина с трева, гъсти гори и дори забелязват огромно животно подобно на мамут... Изведнъж самолетът, чиито навигационни уреди вече не работят, е прихванат от два летящи диска, носещи като обозначителни знаци нещо като свастики, а по радиото Бърд чува съобщение на английски, но с немски (нацисти?) или скандинавски акцент - да не се притеснява, защото сега ще бъде отведен до Господаря на тази земя. Този човек се оказва изключително благ, висок и красив мъж, който спокойно обяснява на адмирала, че тази висша цивилизация, която е хиляди години напред в своето развитие от Външния свят сега е силно разтревожена за неговото бъдеще, особено след ядрените атаки на САЩ срещу Япония... Той моли Бърд да предаде това съобщение, като намеква, че е един вид предупреждение и ако то не бъде взето предвид, във Външния свят ще настъпят отново Тъмни времена. След това адмиралът е ескортиран до своя самолет и изпратен отвъд тези непознати територии...
По-нататък става ясно, че срещу него е имало силен натиск от страна на президента и Пентагона и че му е било забранено да говори по тези въпроси, защото "бил военен и трябвало да се подчинява на заповедите".

И така... вярна ли е историята на адмирал Бърд? Трудно е да се каже. Наистина ли теорията за кухата Земя може да бъде доказана? Може би. Според нея накратко, земната кора е дебела около 800 км, след което следва празно пространство с ядро, което играе роля и на вътрешно слънце. Центърът на гравитацията е разположен в кората, а не в ядрото и по вътрешната повърхност съществува друг свят - с растителност, водоизточници и... население! Входовете към този Вътрешен свят са през някои големи пещери, както и през отвори на двата полюса. Обиколката и на двата е по около 2000 километра. Още сър Исак Нютон и Едмънд Халей имат съмнения относно плътността на Земята...

От няколко години се подготвя една експедиция от заможни ентусиасти, които имат за цел да докажат тази теория. Наели са атомния ледоразбивач "Ямал", който от пристанището на Мурманск ще ги доведе в максимална близост до Северния полюс... и до отвора му. Аз лично се съмнявам, че някой ще допусне такава експедиция да се осъществи.

Интересно е, как Херодот пише в своята "История", че далеч на север живее високоразвита бяла раса, наречена хиперборейци, но той лично никога не ги е виждал и само е чувал невероятни разкази за тях. Дали хората, срещнали се с Бърд, не са представители на тази раса?

От незапомнени времена световният фолклор съхранява разкази за тайнствени подземни жители. В древността и Средновековието хтоничните същества са възприемани като богове, демонични духове-пазители на царството на сенките и като реално съществуващ народ с физически осезаеми представители. Този синкретизъм ориентира и съвременните хипотези за естеството на контактите с чуждия разум. Въпреки, че за мнозинството от нас тролите, гномите, коболдите или гобелините са фантастични същества, обитаващи въображението на суеверните ни предци или са персонажи, вплетени в сюжетните линии на психотрилъри и хорър-романи, събраното през хилядолетията познание ни позволява да възстановим облика на реално съществуващи подземни раси, създали мощна инфраструктура и зони на обитание в земните недра и влияещи върху съдбата на цялата планета.

Изглежда най-могъщо влияние върху човешките възприятия и модели за това как изглежда и с какви напреднали технологии разполага една чуждопланетна цивилизация оказва обитаващата обширни подземни кухини по цялото земно кълбо раса от същества с нисък ръст, известни и като greys - сивите. Някои отъждествяват малките “сиви” с ръст между 60 см и 1,20 см с енлонавти от далечни звездни системи, други - с природни духове - елементали, които са астрални същества, способни да се преобразуват в твърда телесна субстанция. Тази хуманоидна раса, известна с генетичните си експерименти върху хора и животни и със своите дисковидни космически апарати, е оставила солидни доказателства за съществуването си. Известни са норвежките зети , ирландските сиди, лапландските чакли, сихиртите в Заполярието, джуджетата мулу-курумби в Индия, островните менехуни в Океания и наннибите от Северна Америка. В Северна Европа, по островите в Северния ледовит океан, в Кавказ, Южна Америка и другаде са разкрити материални следи от съществуването на цивилизация от човекоподобни лилипути - могили с миниатюрни жилища и сечива в основите им, каменни формации с култов характер - долмени, погребения в пещери, прокопани кариери, достъпни за хора с нисък ръст, подземни съоръжения и дори градове.

Диаметрално противоположна в своята телесна морфология, но не и като технологичен капацитет, е цивилизацията на исполини със събирателното название anakim. Ако се позовем на авторитети от римокатолическата църква, се оказва твърде вероятно старозаветните родоначалници на човечеството Адам - висок 45 м и Ева с ръст 35 м да са принадлежали към тази раса. На анаким се приписват също мегалитните съоръжения Стоунхендж /Англия/, Баалбек /Азия/, Саксауаман и Тиауанако /Южна Америка/, както и грандиозните антропоморфни фигури върху перуанското плато Наска, в чилийската пустиня Тарапакар, в алжирската планина Тасили или край Керн Абас в Южна Англия. На Стария континент ги познаваме като обитаващите недрата на планините троли, асирийците ги наричат сапари, в Индия са известни като снажните и светлокожи тоди, на о-в Крит има спомени за сходен антропологичен тип свакии, а в Централна Америка преданията говорят за кинаме - огромни, много силни хора. През 1908 г. на смъртния си одър 95-годишният норвежки мореплавател Янсен споделя с писателя Уилис Емерсън преживени от него преди десетилетия събития, описани в излязлата същата година книга “Димящият бог”. След продължило месеци плаване с едномачтов платноход в арктическите морета, Олаф и баща му Йен срещат далеч зад полярния кръг земи с буйни потоци, мощни гори, буйна растителност и невероятно многообразие от птици, огрени от странна червеникава светлина. По време на буря проникват през отвор в Северния полюс и са посрещнати от обитателите на подземния свят - хиперборейците, описани като великодушни исполини с ръст до 4 метра, живеещи между 400 и 800 години и общуващи посредством транслиращи електромагнитни вълни странни устройства. Счита се, че представители на великанската раса, обитаващи разположени на голяма дълбочина обширни пещерни комплекси от Аляска до Мексико, разполагат с космически апарати, способни да преодоляват междузвездните пространства.

Велика подземна империя, отъждествявана със световен генофонд, библиотека на човешкото познание и резиденция на световно “правителство в сянка” е Агарта със столица Шамбала. Преди хилядолетия воденият от азиатски принц след опустошителен катаклизъм народ agarti открива изоставена инфраструктура от времената преди потопа и навлизайки в земните недра, влиза в конфликт с расата на рептилиите, който продължава и днес. Агарта включва повече от 100 свързани в мрежа от многобройни тунели и пещери подземни градове , чието население според американският монах Ърнест Дикхоф възлиза на 20 милиона души. Подземните мегаполиси на Агарта Шингуа, Шонше и Рама са разположени под Хималаите. Империята има свои колонии и тесни контакти с разположени под другите континенти подземни поселения, а един от 9-те входа към Агарта се намира в Антарктика.

Лидерството на предходните хуманоидни цивилизации се оспорва от други доминиращи на планетата подземни обитатели - расата на рептилиите. В Индия те са известни като nagas - змиеподобни хора или хора-гущери, които обитават подземните градове Патала и Бхагавати. Счита се, че тези центрове се намират под Хималаите в Азия и оттам нагите водят войни със себеподобните, с хората и с други подземни обитатели от великата империя Агарта. И днес милиони хиндуисти вярват, че входът към Патала се намира в “Кладенеца на Шеша” в Бенарес. В книгата си “Отровните влечуги” изследователят Шерман А. Минтън отбелязва, че се касае за реален вход, с четиридесет стъпала, които водят до концентрична депресия и свършват срещу затворена каменна врата, покрита с барелеф, изобразяващ кобри. Тибет също се свързва с мистична гробница, също наречена Патала, до която води система от тунели, завършваща с огромна подземна кухина. Тези подземни “магистрали” вероятно преминават през целия азиатски континент и дори отвъд него. Цивилизацията “нага” е високоразвита и притежава авангардни технологии. Сред техните изобретения са т.нар. “поразяващи лъчи” и “вимана” или дисковидни въздушни кораби. Тези машини са детайлно описани в древните ведически текстове, включително “Бхагавадгита” и “Рамаяна”. Расата на рептилиите изпитва презрение към човешките същества, които понякога отвлича, измъчва, с които се кръстосва и дори изяжда. Генетичното съчетаване продуцира широко разнообразие от форми, от влечугоподобни до почти човешки на вид същества. Изследователите ги класифицират в три основни групи. Зеленокожите рептилии от смесен тип - т.нар. hybrids са идентични с расата на джуджетата, чиито представители преобладават в близките срещи с екипажите на НЛО. Втората разновидност - reptoids представляват смесица от змиевидни извънземни гени и хуманоиди и са с крехко телосложение, широки и тъмни очи, три пръста на крайниците и зеленикаво-кафява кожа. Съществата от вида драконовидни рептилии - dracons са черни на цвят хуманоиди с бронзов оттенък и приличат на праисторическите птеродактили. Притежават крила, сходни с тези на прилепите, а според очевидци - подобни на рога израстъци на главата, които ги приближават да описанията на слугите на Луцифер. Китайската и централноамериканската митологии изобилстват с описания на тези известни със своята интелигентност и агресивност персонажи, притежаващи транспортни средства и подземни бази в САЩ, Мексико и Сибир. Много от съобщенията за тайнствените “мъже в черно” описват същества, които могат да бъдат рептоиди или драконоиди. Драконовидните хуманоиди използват като стражи, охраняващи подземните тунели и хранилища огромни змии - serpents, способни да умъртвят човек за секунди със своите челюсти и тела. За чудовищни змии, насекоми и други гротескни влечуги, гърчещи се в подземния сумрак зад стъклоподобните стени на безкрайни тунели, ни съобщава изследователят Чарлз Маркос, позовавайки се на очевидци, спускали се неколкократно в разположени на повече от 9 км дълбочина подземни кухини под Северен Арканзас от края на 50-те до началото на 60-те години. В много редки случаи са виждани и dragonworms - друга мутация от расата на рептилиите, свързана с многовековно атрофиране на крайниците. Тези считани за много интелигентни същества приличат на гигантски червей или гол охлюв.

Подобно на разнообразието от раси, етноси и култури на повърхността, подземният свят не се изчерпва със споменатите високоразвити форми на разум. Освен джуджета и великани, недрата на Европа приютяват и загадъчните oliverians - човекоподобни същества, различаващи се от Хомо Сапиенс само по маслиненозеления цвят на кожата си. Те обитават подземни кухини, наричани “Земята на Свети Мартин”. Описаните в английските хроники от ХІІ век “зелени деца” от Уулпит и техните по-късни аналози от испанското градче Баньос през 1887 г. са твърдели, че идват именно от “Земята на Свети Мартин”, описана като страна, където “слънцето никога не изгрява и цари вечен полумрак”.

Африка също крие тайнствена раса в своите дълбини. По време на своите контакти с пришълци “от Плеядите”, швейцарският контактьор Били Майер получава информация за съществуването на обширна система от лабиринти и огромни обитавани пещери в Египет, в които се съхраняват много книги за висшата наука, пазени от механични устройства. Изследователи твърдят, че са виждали т.нар. Giza people, облечени като древните египтяни. Според Leading Edge Research тези същества са в тясна връзка със секретно американско правителство, а други свидетелства определят “народа на Гиза” като контролирана от рептилиите цивилизация.

През март 1945 г. редакторът на списание “Амейзинг сториз” Рей Палмър запознава читателите с твърденията на младия оксиженист Ричард Шейвър, че е посетил обширна пещерна система и общувал с представители на високоразвита цивилизация в недрата на Северна Америка. Според Шейвър в праисторически времена Земята е посетена от космически същества teros от друга планетна система, потърсили спасение от смъртоносната слънчева радиация под повърхността. Възприемани като богове от простосмъртните земни жители, teros демонстрират своите авангардни технологии, създавайки устройства за получаване на триизмерни изображения от разположени зад плътни прегради обекти, за телепатия, телепортация и “пречистване” на физическото тяло, мощни лъчеви пушки за раздробяване на скали и машини за генериране на лишена от радиоактивност слънчева светлина. Злоупотребата с мощните механизми постепенно създава дегенерати от драконовиден тип - deros, лишени от морал и човешки инстинкти същества, упражняващи зловреден ментален контрол върху човечеството и периодично отвличащи хора, които след садистични оргии умъртвяват или превръщат в роби. Именно техните зловещи експерименти провокират религиозните представи за демоните и ада.

В продължение на четири години Рей Палмър поддържа полемиката по повод “загадката Шейвър”, обхванала и списанията “Фантастик адвенчърз”, “Мамът адвенчърз” и “Саут си сториз”. Разкриват се данни и за други обитаващи недрата на Новия свят раси. В дълбоки пещерни системи под региона Озаркс-Арканзас очевидци срещат миролюбиви хуманоиди с ръст около 2,40 м, бледосиня кожа и огромни овални и силно светлочувствителни очи, наречени moon-eyes. Според изследователя Джон Лиър те са идентични със съществата, на които астронавтите се натъкват на Луната, а друга версия ги свързва с нордическия тип пришълци. Счита се, че moon-eyes са потомци на Ной, които векове след потопа откриват и заселват изоставени пещерни комплекси и технологии в недрата на Западното полукълбо. Под Южна Невада, северната част на Ню Мексико и вероятно под щата Юта са разположени владенията на т.нар. orangeans. Някои източници ги определят като хуманоидна раса. Друга класификация ги интерпретира като генетично модифицирани червенокоси хибриди между рептилиите и човешката раса, доколкото имат човешки облик и притежават човешки репродуктивни органи. Съществуват сведения, че се касае за манипулирани чрез ментален контрол подобно на хаитянските зомби рептилии с оранжев цвят на кожата. Частично свързана с разположената под Дулче, Ню Мексико, подземна система е и т.нар. империя Финикс. Остава неясно дали нейните обитатели - phoenicians, принадлежат към хуманоидния тип или към цивилизацията на рептилиите. Осезаемата концентрация на подземни раси под Северна Америка се допълва от разположената под Маунт Шаста в Северна Калифорния колония на telosians с главен град Телос, разположен на пет нива с население повече от милион души. За прародина на този хуманоиден тип се посочва съзвездието Плеяди. Телозианците са заселили и усвоили населявани преди потопа от т.нар lemurians подземни градове. Преодолели са стареенето и мутациите. Известни са техните поддържани в изолирана биосфера растителни и животински видове, електромагнитни шейни , метро, ускоряващо до над 5500 км/ч и космически апарати, пътуващи през пространствено-времеви портали.

Поляризация между агресивни и протагонистично настроени към обитателите на външния свят същества откриваме и в легендите и преданията за загадъчните обитатели в недрата на Южна Америка. Предания и разкази на местни племена говорят за сражения с ниски космати хуманоиди със завършващи с копита крайници, наричани ikels, а в древногръцката митология- сатири. Считат се за представители на изчезнала преди Адам раса, притежаваща ангелически, зооморфни и хуманоидни характеристики. Свързани са с цивилизацията на рептилиите и подобно на тях от векове отвличат жени и деца или загиват от ръката на въоръжените с мачете разгневени туземци. Значително по-дружелюбни са обитаващите пещерни комплекси под региона Мато Гросо и други съседни райони в Бразилия atlanteans. Предполага се, че безследно изчезналият между двете световни войни при търсене на древен град в джунглите на Бразилия полковник Пърси Фосет и неговия син са се натъкнали на обитаем подземен град на неоатлантите в недрата на планините Ронкадор на региона Мато Гросо. Тези същества са както антропоморфни като облик и ръст, така и подобни на европейските гноми и притежават напреднали аерокосмически технологии, включително дисковидни летателни апарати. Те са потомци на раса, преоткрила и заселила изоставени преди хилядолетия от империята Атлантида инсталации и пещерни комплекси. Тези подземни съоръжения са били добре известни на инките. Вероятно в периода 1532-1574 г. поне осем милиона от тях са потърсили спасение от испанското нашествие в земните недра през входове при столицата Куско, при високопланинския град Мачу Пикчу и в чилийската пустиня Атакама.

Повечето от жителите на малкия град Орнидж, разположен в Западните равнини на Нов Южен Уелс в Австралия дори не подозират, че в недрата под тях се намира огромна пещера, свързана с легендарната подземна област Бинумеа. Австралийският изследовател на паранормалните явления Рекс Гилрой се позовава на местни предания, според които прадедите на аборигените дошли от земните недра, прекосили континента и създали нови племена. След това те се отправили в неизвестна посока или се върнали под повърхността. Аборигените говорят за свои предци, които наричат “жители на пещери под планината”, имайки предвид Големия Водоразделен хребет. Те са убедени, че съществува система от свързани помежду си пещери и тунели, простиращи се на стотици километри от Тамуерта до Канбера. В този подземен свят, който коренните жители на Зеления континент наричат Бинумеа, се намирали огромни кухини, подземни реки и дори голямо езеро. Бинумеа била обитавана и от огромни гущери, подобни на крокодили и странни летящи маймуни с големи червени очи. Народите от други области в Австралазия също пазят легенди за подземна раса. Според местните традиции на Каролинските острови, Папуа Нова Гвинея и Малайзия в древни епохи цивилизация от гиганти, обитавали изгубения континент Шамат (Лемурия) се отправила към бездните в недрата на Земята, за да се върне някога и отново “преобрази света”. А жителите на островите Тробианд вярват, че техните праотци дошли от подземни светове през отвор на повърхността.

Обнародваните от австралийското “Общество на кухата земя” засекретени фрагменти от бордовия дневник на световноизвестния полярен изследовател адмирал Ричард Бърд (1888-1957г.) предизвикаха истинска сензация сред привържениците на хипотезата за обитаемата сърцевина на Земята. На 19 февруари 1947 г. Бърд се отправя със самолета си към вътрешността на Антарктида и изминава над 3000 км. В дневника си отбелязва, че в продължение на 17 мили лети над планински области с езера, реки, зони с растителност и древни животни, включително мамути. Апаратурата на борда се разстройва, а след това изгубва контакт с базата. Накрая съзира “кристален” град и е пресрещнат от дисковидни летящи обекти. Бърд и екипажът му слизат в земните недра и осъществяват контакт със стройни руси мъже с немски акцент, представили се за емисари от Агарта. Бърд разговаря с владетеля на подземната империя, който изразява своята загриженост от възможно ядрено самоунищожение на човечеството. През март същата година Бърд е задържан, разпитван близо 7 часа в Пентагона и инструктиран да не споделя с никого предупрежденията от подземния свят.

Многобройни легенди, предания и свидетелства на очевидци потвърждават непосредственото присъствие, съперничество и могъщо ментално и технологично въздействие върху човешкия род на разумни същества в земната утроба. Разчупването на ревностно охраняваните от тайни общества и посветени правителства печати на секретността ще разкрие детрониращата хегемонистичното светоусещане на човечеството истина, че адресът на боговете не са космическите бездни, а адските дълбини на нашия общ дом, откъдето те ни наблюдават и ирационализират нашата “усвоена” реалност.

Земята представлява жив организъм, който се моделира от човешките раси и други по-напреднали същества. Земята е създадена за чо­века и човекът създава Земята. Както човекът не може да живее без Земята, така тя не може да живее без него. Тук трябва да се спомене забележителната теория на английския учен Джеймс Лавлок – Гея. Наблюдавайки кръговрата на елемен­тите при живите организми, той достига до извода, че Земята е живо същество, кибернетична система, която сама регулира, моделира и поддържа условията за живот. Ще добавя, че не само Земята е живо същество, но тя има душа и човешко самосъзнание (на планетарния Логос).

Това е новост само за съвременната наука, а на Посветените учени е било до­бре известно още от древността. Изобщо развитието на днешната наука, включяя настоящата статия, е процес на преоткриване на добре забравени знания.

Лавлок смята, че Слънчевата система се е образувала след експлозия на Свръх­нова (или Нова) звезда. Най-гениалното му прозрение обаче е схващането за същността на живота като процес на намаляване на ентропията. Казано другояче, животът представлява разумно организирано движение на енергийни потоци, свързано с акумулиране на енергия и това е единствен критерий за наличие на живот. Обратното също е вярно - наличието на енергийни потоци, свързани с големи групи молекули е признак за живот. Тези твърдения засега още не могат да се докажат, но скоро ще дойде време да се възприемат от науката и едва ли някога ще може да се даде по-точна характеристика за наличие на физичен живот.

Подобно на големите планети, които имат плътно ядро, ефирна обвивка и около нея газово-прахова сфера, така и Земята притежава плътна външна сфера, куха газова сфера и плътно бързовъртящо се ядро. Това не е теория или хипотеза, а факт, известен на ограничена група хора. Много велики личности са се занимавали с проблема за кухата Земя. Жул Верн пише за това в „Пътешествие до центъра на Земята’, Едгар Алън По пише романа „Приключенията на Артър Гордън Пим“, „Спускане в Маелстрьом“ и т.н. Твърди се, че на полюсите и на други места има специални отвори-канали за преминаване от горния в долния свят.

„Пръв споменава за това Платон. След него през XVII век известният английски астроном Едмънд Халей твърдял, че Земята е изградена от четири сфери, вътреш­ността на планетата е изпълнена със светеща атмосфера, благодарение на което животът там е възможен. Ученият считал, че полярните сияния - над полюсите, се получават при излизане на светещ газ през отворите, водещи към подземния свят. И днес някои са убедени, че полярните сияния са отражение на светлината на вътрешното слънце, проникваща през отворите на полюсите.

За слънцето в недрата пръв е писал Леонард Ойлер /XVIII век/, гениален швей­царски математик, физик и астроном. Той твърдял, че „Земята е кухо тяло, в което грее подземно слънце и дава топлина и светлина на високо развита цивилизация“.

Четирите сфери на Халей той е заменил с една, а луминесцентната атмосфера - със слънце с диаметър 1500 км..

И.Б.Гарнър, един от най-известните привърженици на теорията за кухата Земя, твърди че входовете за подземния свят са точно там, където учените считат, че са полюсите. Отворите вероятно са много големи според него, но трудно може да се достигне до тях, тъй като компасите буквално полудяват по тези места.„

„По-долу представяме показанията на полковник Били Фей Уудард от амери­канските ВВС...

Работих в района 51 в Невада от 28 януари 1971 г. до 1982 г. През тези шест години посетих шест пъти кухата вътрешност на Земята, която е 800 мили под повърхността.

При пристигането в Район 51 бях информиран за съществуването на тунели под него. Скоро след това срещнах няколко извънземни оператори на подземни совалки, които бяха високи от 4 до 4.5 метра. Тунелите, които прекосяват вътреш­ността на Земята, са били построени от цивилизация, която е съществувала тук много, много отдавна...

В обекта има поне 150 000 души персонал, от които 85 на сто са военни и 15 на сто - цивилни. След пристигането ми ме закараха в подземните съоръжения и не видях дневна светлина през следващите 11.5 години.

Стените на тунелите са изключително гладки. Все едно, че са прокарали стък­лена епруветка в топка глина. Толкова гладки са стените.

Стените на залите пък са покрити с нещо като мрамор, но реално това са ме­тални непробиваеми субстанции. Повърхността им не може да бъде пробита даже с диамантена сонда или с лазер.

Тунелите са достатъчно широки, за да могат в тях да се разминават две совалки, широки по 5 метра. Тръгвайки от Район 51 едните се насочват към Тихия океан /350 мили западно от Монтерей, където под водата има пирамида/. Други совалки се насочват към планината Чайен.

Дължината на големите совалки е около 400 метра. Живеещите на Земята ги използуват за превозване на голям брой същества, хора и каквото и да било, много бързо.

Малките совалки са дълги около 20 метра. С тях обикновено се движех и аз.

Скоростта на совалките е по-голяма от скоростта на звука. Те стигат от Район 51 до вътрешността за по-малко от 10 минути. 5-6 минути и вече сме там...

Совалките се движат чрез електромагнитна сила, използуваща магнитните полета... Във „вътрешната“ земя има седем цивилизации, които са управлявани според принципа на хармонията. Техните знания в областта на медицината са феноменални...“

в-к „Строго секретно“, бр. 82, март 2002 г., Петър Топалов.

През бъдещото Юпитерово Обръщение плътната материална обвивка ще се разшири и животът ще се пренася във все по-висши сфери. Повечето учени от миналото и настоящето, които знаят за кухата Земя, смятат че е населена и обитаема въ­трешната повърхност на земната черупка и предполагат, че ядрото представлява малко слънце. Оказва се, че и плътното ядро на Земята е населено с хуманоиди. По-вероятно е разумен живот да съществува както на вътрешната черупка, имаща обща повърхност с горната земя, така и населеност с хуманоиди върху долната земя. Тогава осветеността може да се осъществява от фосфоресцираща съставка във вътрешната атмосфера. Предполагам, че осветеността се осъществява при отражение на определени енергийни лъчи на Немезида от плътното ядро, което изглежда като малко слънце. Учителят Петър Дънов твърди:

„И тъй, казвам: петната, които се явиха на Слънцето, имаха връзка със земетре­сенията. Ние знаем, какво нещо е Слънцето и защо стават известни пертурбации в него. Слънцето е един разумен център, но и Земята представлява нещо разумно. Не само на повърхността на Земята, но и във вътрешността ѝ живеят разумни същества. Какво ще кажете на това отгоре? Какво ще кажат съвременните учени, ако им се каже, че като се проникне на дълбочина 1000 километра в Земята, ще се стигне до една празнина от около 1000 километра? След нея иде друга една топка, като малка Земя, която се върти постоянно. Над тази топка живеят други разумни същества.

Земята е велик жив организъм, в който живее една възвишена разумна душа, със съзнание, каквото има човек.“

„Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчева енергия - всеки обръч пречупва светлината по свой специфичен начин. Това показва, че тия 12 обръча не са в едно и също положение. Същевременно всеки обръч е направен от особена материя, много тънка, през която проникват съответни на нея сили. Тия сили, пък са свързани с възвишени светове, които работят върху хората, както и върху всички живи същества. Чувст­вителният човек долавя тия влияния върху себе си.“

Тези интересни съобщения започнаха да намират потвърждение от науката. В дописка на вестник „Феномен“ се появи следната информация:

„Британското научно списание Нейчър (Nature), което се смята за много авто­ритетно сред специалистите, оповести откритието на американските сеизмолози д-р Пол Ричард и Сиъдън Сон от лабораторията Леймънт Доърти на Колумбийския университет в Палисадис - Ню Йорк. Те съобщиха, че ядрото на Земята се движи свободно и по-бързо от останалата част на планетата, която се променя на всеки 400 години. На практика това явление става „планета в планетата“. Експертите окачествяват това като изключително научно откритие, защото досега учените не са установили вътрешна свобода на което и да било тяло в Слънчевата система...“

В Откровението също се говори за „бездната“. Хората, които предпочитат придобиване на материални блага пред духовни ценности, няма да издържат на високите вибрации на Слънцето в Новата Епоха и ако до идване на VII Раса не променят съзнанието си, ще преминат и останат задълго в централната сфера на Земята, без възможност за избор.

Откр.20;2. „Той (Ангелът) улови змея, старовремската змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години. 20;3. и, като го хвърли в бездната, заключи и запечата над него, за да не мами вече народите...“

„Сега идат на Земята светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идат с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат Земята и ще идат към центъра на Земята на изправление.“

„Черните трябва да паднат от власт, за да дойде Бялото Братство. Ще дойде Христос да вземе управлението и светът ще се повдигне. Черната ложа ще слезе под кората на Земята. Там има цял един свят, има къде да живеят. Бъдещето е велико. Съществата от Черната ложа не са страдали. Отсега нататък ще страдат. Тях закон ги не хваща на Земята, но има друг един, който ги хваща.”

Учителят Петър Дънов

Става дума за закона на карма, който черните олигарси не могат да избегнат. Във вътрешността на Земята съществуват цивилизации от III и IV измерение. Също така съществува цивилизация от подводен тип на океанското дъно, също от III измерение:

„Време е човекът да осъзнае, че в подземните дълбини съществува разумен живот, който следва своята еволюция. В дълбините на океаните също се развива цивилизация. Това не са паралелни светове, които съществуват в разграфеното пространство заедно с конкретната земна цивилизация.“

стр.142, Ничева Нина, Земята - нашето училище, Гутуранов и син,София, 1999 г.

В много източници се твърди, че входовете към долната земя се намират на северния и южния полюси. Интересно е обяснението в статия на Рилка Минковска (в-к „Психо“, бр.46, 47 и 48, ноември 2003 г.), където се твърди че морето (океанът) е непрекъснат. Водната повърхност се изкривява навътре:

„Американецът Исак Израел Хейс /1832 - 1881/ при пътуването си до Грен­ландия пише: „78017` с.ш. - видях една жълта пеперуда и кой ще повярва, комар, два молеца, 3 паяка, 2 пчели и 2 мухи...“

Американският журналист Чарлз Ф.Хал, живял от 1860 до 1862 г. сред индуити, при опита си да намери Северния полюс, е оставил следното описания:

„По-топло е от очакваното, няма нито ледове, нито снегове. Местността е пълна с живот, тюлени, дивеч, вълци, лисици, зайци, мечки и др.“. Някои изследователи съобщават за бели мечки, които се отправят посред зима на север, където се предполага, че няма храна. Птици от Австралия пък зимуват на Южния полюс. Никой още не е открил местата, където отлитат. Нито се знае до днес къде херингите хвърлят хайвера си...

Северният полюс представлява твърда заледена територия? Всички, които живеят в северните ширини, знаят, че зиме в Арктика е много мъгливо. Ако съ­ществува непрекъсната ледена повърхност, влажността няма да е достатъчна, за да се образуват мъгли. Американският изследовател д-р Е.Кейн пише още преди 150 г.: „Налице са ясни индикации, че на север има открито море, доказват го мъглите, които виждаме зиме.“ Метеорологът Грели, предприел експедиция 1868 г. в Земята на Грант, също говори за зона свободна от лед през цялата година. Самият Нансен твърди, че колкото по на север се отива, има все по-малко лед...“

Необясними остават за науката следните факти:

- открито море, което изследователите откриват, щом преминат фамозната 830 с.ш.;

- загадката, която се наблюдава на север от спомената ширина: пласт сладка вода, която покрива солената повърхност на морето. Този факт е споменат още от Олаф Йансен;

- червеникавото слънце, което са видели двамата Йансен, се доближавало най-много до 900 с.ш. на 40 - откъдето се ситуира предполагаемият Северен по­люс. Откривателя му Робърт Пири /6 април 1909 г./ бил много противоречива личност. Той твърдял, че стигнал полюса с кучешки впряг, забил знамето на САЩ, но историята разполага само с неговите думи.

- изключително мекият климат отвъд 830 с.ш.

- северните сияния, които се наблюдават само на полюсите и досега нямат задоволително обяснение. (Този въпрос е засегнат в глава „Магнитното поле на Земята“ от авторската книга „Основи на универсалната гравитация“ б.а.)

През 1995 г. канадският в-к „Weekly World News“ публикува статия, относно получени съобщения от НАСА:

„Кейп Каневерал, Флорида - НАСА получава радиосигнали с произход от вътрешността на Земята. Експертите допускат, че са изпратени от интелигентна форма на живот, при това много по-развита!“

Първите сигнали са получени на 30.Х.1994 г. и от тогава се приемат периодич­но. Радиосигналите са съставени по много сложен математически код, но НАСА премълчава за съдържанието на получените послания.

Много птици, проследявани в техния полет, се отправят на север и се връщат оттам през топлия сезон. Къде презимуват те?

Дали Северният полюс не съществува само на теория? Когато адмирал Ри­чард Бирд /известен пилот, изследвал Южния полюс/ започва полети над полюса /19.11.1946 г./, не знае че в този ден ще промени радикално визията си за света. Вместо да прелети над морето и да стигне границата на вечните ледове, той за­белязва, че бордовите инструменти не реагират нормално поради близостта на магнитния полюс. /това той знаел предварително/ Последвало първото му откри­тие - планински масив, който никой не бил виждал. Зад него се простирала зелена долина... Адмиралът не повярвал на очите си. Той проникнал, без да разбере, във вътрешността на Земята. Това не е случайно. Събитието става 2 години след ядре­ния взрив над Хирошима и Нагасаки. Цивилизацията от вътрешността на Земята търсела контакт с отговорни личности, за да предупреди за опасностите.

Нашата планета не е плътно тяло. Обвивката и` е само стотици километри дебела, от 250 до 1280 км, според експерти. (Вече знаем,че дебелината е около 1000 километра, б.а.) По-късно Бирд е подложен на разпити от Пентагона и му е заб­ранено да прави публични изяви. Той повтаря полета си над Южния полюс /1956 г./ и заедно с други от експедицията прониква в територия отвъд полюса в район с долини, реки, гори и субтропически животни...

Дошло е време да се каже истината: има два огромни отвора на местата., където се е считало, че са полюсите. Според някои изчисления, размерите им са около 2250 км. Това значи, че от 82.83` с.ш. полярното море се накланя на няколко стотици километра към вътрешността на Земята. Графики показват как подземното слънце може да се види от 860 с.ш. /Фритьоф Нансен съобщи за червеникаво слънце, което прилича на нашето/. Земята е кухо тяло. Центърът му се обитава от цивилизация, осветявана от вътрешно слънце. Атмосферата в центъра на Земята е силно наеле­ктризирана. Времето е постоянно, климатът - субтропически. Растителността е по-едроразмерна и плодородна, спрямо земната. Сравняват това място с рая. Столицата му се нарича Едем.“

Средновековният географ Меркатор описва Северния полюс и Северния ледовит океан преди заледяване на океана така: „Езерото между четири острова дава начало на четири реки, по които водата се устремява към Северния полюс и там потъва в земята...“

Според мен ядрото преобразува част от енергията на лъчите на Немезида във видим спектър, поради което над вътрешната земя няма ден и нощ.

Така нашата Земя сега ние възприемаме като едно твърдо тяло с диаметър 12 740 километра, обвито с атмосфера и етерна материя. Обаче над нас съществува астрална земя с диаметър около 21 000 километра. На тази земя има континенти и океани с повече вода, отколкото има в познатите ни океани. Нашето съзнание и сетива не са пригодени да възприемат тази земя, също така, както нашите тела не са пригодени да живеят върху горните континенти. Там ще живее VI Раса.

Лавлок твърди, че само 2% намаляване на Слънчевото греене води до ледников период. В грубият Физически Свят наистина не е било възможно съществуване на ор­ганизиран живот, а само в етерна форма.

За да се поддържа положителна температура на Земята преди слънчевата експлозия, в атмосферата е преобладавал CO2, което е създавало силно изразен парников ефект.

С други думи жизненият цикъл и производството на кислород са съобразени с процесите в Слънчевата система. При всяко нарастване на масата на Земята, съответно нараства и ядрото и`. Това води до освобождаване на големи количе­ства кислород, най-често във вид на серни, въглеродни и азотни окиси. Тъй като калцият е сред най-разпространените елементи в земната кора, живите организми консервират излишния въглерод и кислород в CaCO3.

Докато повишената концентрация на жизнени елементи се регулира от био­логичната активност на Гея, то такива замърсявания като тежки метали - олово и живак, замърсяване с пестициди, отравяне на световния океан, радиоактивно за­мърсяване надхвърлят възможностите на Гея дори само като въпрос на време. Това носи най-голяма вреда на нашия човешки биологичен вид, който очевидно влиза в приоритетите на Гея. Ако човешката раса в миналото е била част от биосферата, после паразит за Земята, днес в началото на XXI век тя вече е неизлечим тумор. Възможностите ни за разрушаване на околната среда се умножиха многократно, докато съзнанието ни още е близо до животинското.

Оптималният брой хора, с който Гея е в състояние да се справя е далеч под 2 милиарда души, както смятат някои учени за оптимален брой хора - може би около сто-двеста милиона души, но досега никой не е дал рецепта как да достигнем това равнище. Обратно, учени-недоучени, гледащи на човечеството като на орляк скакалци, се мъчат да докажат с изчисления как могат да бъдат изхранени 10 мили­арда души като бройлери в кафез от една чудовищна нечовешка ферма за разплод, наричана днес Земя!

Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство на САЩ получава радипредавания, които идват от дълбочината на Земята! Като че ли някой от центъра на нашата планета си общува с нас, – заявява високопоставен представител на НАСА. – Тази форма на живот притежава технологии, които позволяват да се изпратят сигнали от дълбоина няколкостотин мили до повърхността. »

С какво е пълна Земята

По думите на Шейвър, Земята е населена от две раси: доброжелателните «терос» и злите и по-многобройни «дерос». Тези народи били потомци на супер расата на Атлантите, които напуснали повърхността преди хиляди години, когато слънчевата активност я направила непригодна за живеене. Обречени на живот в подземните пещери, изкопани с помощта на технологиите, «терос» успели да съхранят някакво чувство за дисциплина, а «дерос» напълно се отдали на пороците.

Едните от тях живеят в постоянна разпътица, като се наслаждават на «сексуалните лъчи», изработвани от така наречените «стимулиращи машини». Други се наслаждават на мъчения: те подмамват жените пт повърхността, изнасилват ги, а след като загубят интерес към тях, одират кожата им, изпичат ги и ги изяждат.

Огромно удоволствие «дерос» получават от причиняване на неприятности на всички по света с помощта на специално оръжие, което причинява самолетни катастрофи и прочее крушения или даже заставя мозъкът на нещастната жертва да кипи в собствената си черепна течност.

Веднага след публикациите на разказите на Шейвър в «Имейзинг Сториз» редакционният телефон буквално щял да се разтопи: десетки читатели твърдели, че са били в подземния свят. Една жена, например, разказвала, че веднъж когато се намирала в кабинката на асансьора на една бизнес сграда в Париж, по погрешка натиснала бутон «надолу».

«Асансьорът внезапно пропадаше като се носеше през пространството, все едно му се беше скъсал кабел. След стремителното падане, примерно на около няколко стотин фута, асансьорът рязко спря. .. В моят обхванат от ужас мозък проникна силен неприятен звук отвън. Вратата на асансьора се строши с трясък и аз видях най-отвратителния звяр на света… Той имаше бледо сивкаво лице. Късото му изкривено туловище беше покрито с къста козина. Съществото беше направо тлъсто. Очите му бяха свински, нечувствителни за никакви емоции. Практически цялото му тяло беше покрито с жестоки белези. Нямаше шия, така че главата му направо лежеше на мускулестите му рамене. »

Жената твърдяла, че това бил «дерос»! Тя прекарала около месец в клетка заедно с други жени, които били в окаяно физическо състояние и била периодически изнасилвана от един или няколко похитителя. Животът на нещастницата бил спасен от «терос», които изгонили похитителите и върнали живота на повърхността.

Входът за «Плутония» се намира в Арктика

«Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство на САЩ получава радиопредавания, които идват от дълбочината на Земята! Като че ли някой от центъра на нашата планета си общува с нас, – заявява високопоставен представител на НАСА. – Тази форма на живот притежава технологии, които позволяват да се изпратят сигнали от дълбочина няколкостотин мили до повърхността. »

Първите сигнали били получени от учените на 30 октомври 1999 г. с помощта на усусъвършенствани спътници на Земята. Макар и предаванията да са под формата на сложен математически код, учените нямали проблем с разшифроването, съобщил същият източник. Но категорично отказал да разкрие смисъла на посланието на «подземните жители». Само добавил, че специалистите не могат да определят точното местонахождение на подземната цивилизация. От радиограмата било ясно, че нейните автори прекрасно познават и нашето минало и нашето настояще.

«Теорията за това, че Зямята е куха отвътре, се е появила в САЩ в началото на XIX век. Аз заявявам, че Земятя е куха и населена отвътре. Тя съдържа множество твърди сфери, концентрично лежащи една в друга и е отворена на полюсите от 12 до 16 градус» – писал на 10 април 1818 г. членът на конгреса на САЩ Клайв Симс.

Главната идея на Симс е в това, че земната кора е с дебелина не повече от хиляда мили. Тя е «обитаема отвътре» и да се попадне там е възможно чрез голеите отверстия на Северния и Южния полюси.

Симс се опитал да докаже своята теория като оглави експедиция към северната дупка с намерението дапровъзгласу вътрешността на Земята за собственост на САЩ. Но така и не могъл да събере необходимите средства за своята експедиция, а през 1829 г. умрял.

Само че представата за това, че Земята е куха отвътре продължила да живее и след смъртта на Симс. Леонхард Юлер, например, предложил концепцията за малко «слънце» с диаметър от няколкостотин мили, което плава в центъра на земята и снабдява вътрешните й обитатели с толкова нужните им топлина и светлина.

Геологът и писател Сергей Обручев в Земята на Санников също изказал мисълта за съществуването на възможен оазис в Арктика, където може да е входът за Плутония – подземният свят в другата негова книга. Идеята за куха Земя накарала да се замисли и английския астроном Едмонд Галей. Докато се опитвал да обясни преместването на магнитните полюси на нашата планета, той предположил, че вътре в нея се въртят няколко сферични обвивки, вградени една в друга.

Даже математикът Леонард Ейлър е говорил за съществуването на една обвивка с отверстия на Северния и Южния полюс. Според него, такова устрйство на земята, обезпечава нейната устойчивост.

Доброжелателните «терос» и злите «дерос»

Ярка привърженичка на теорията за кухата Земя е била и знаменитата Елена Блаватская, която твърдяла, че вътрешността на Земята — това е царството на Тайните Майстори — доброжелателни мъдреци, които притежават огромни окултни сили и управлявт съдбата на човечеството.

В началото на 40-е години на XX век някой си Ричард Шейвър публикувал серия поразителни разкази за своите приключения по обширната мрежа подземни пещери, общата площ на които превишава площта на всички континенти на повърхността..

Шейвър пояснял, че неговият контакт с тайнствените подземни обитатели започнал когато чул странни гласове, които се обръщали към него докато работел като заварчик на конвейер. След това едно красиво момиче от вътрешността на Земята го завела до един от входовете за «преизподнята».

Тайнствените тунели

В 50-е – 60-е години на миналия век, докато се опитвали да разберат откъде долитат тайнствените НЛО, учените отново се сетили за теорията за кухата Земя.

По силата на това, че на човечеството е трудно да предположи как представителите на чужди цивилизации правят дълги полети от други планетни системи, неволно възниквала съблазънта да се опитат да намерят родината на пришълците някъде по-близо. Ако се предположи, че летящите чинии се появяват на повърхността от вътрешността на Земята, през хипотетичните отвърстия на полюсите , то проблемът с преодоляването на големите разстояния отпада, както и необходимостта от допускането за съществуване на разумен живот на други планети. Вместо милионите, даже стотиците милиони километри, които би трябвало да са изминали въображаемите летателни апарати на пришълците, ако те имат база във вътрешността на Земята, ще им се налага да преодолеят само няколко хиляди мили.

Ентусиастите твърдят и че вътрешноземната цивилизация била разтревожена когато човечеството започнало да прави изпитания с атомни бомби и затова извела в орбита летящи чинии за да види как се развиват събитията.

Съвременният полски изследовател Ян Паенк заявява, че под земята има цяла мрежа от тунели, които водят в най-различни посоки. Те са буквално прогорени в земната твърд и техните стени представляват застинали разтопени планински породи – своеобразно стъкло. Такива тунели са открити в Еквадор, Южна Австралия, Нова Зеландия, САЩ. По тези подземни комуникации се носят летящи чинии от единия край на света – до другия… Паенк даже успял да намери в Нова Зеландия моньор, който му казал, че докато обхождали минните галерии, се натъкнали на два такива тунела, но някой дал заповед веднага да се забетонират отвърстията.

Легендарният град на Тайните Маистори

В началото на 1970 г. изследователската служба за охрана на околната среда на при Комитета тза търговия на САЩ предоставила на пресата фотографии на Северния полюс, направени от спътника «ESSA-7». На една от фотографиите Северният полюс бил закрит с обичайния слой облаци, но на друга, малка част от облаците били разпръснати и се виждала огромна черна дупка на мястото, където би трябвало да се намира самият полюс.

След обнародването на фотографията на огромната черна дупка на Северния полюс, уфологът Рей Палмър, заявил на всеослушание за вероятността от съществуване на подземна цивилизация, до която може да се доберем през дупките на Северния полюс и Южния полюс.

В потвърждение на своята версия той привел резултатите от експедициите на контраадмирал Ричард Бърд до Северния полюс и Южния полюс.

Както е известно, Бърд, бил известен пионер от авиацията и полярен изследовател, който оглавявал програма, наречена «Операция «Висок скок», в хода на която били изследвани примерно 3,9 милиона квадратни километра антарктически територии.

През януари 1956 г., след завтршването на последната експедиция в Анктартика, контраадмиралът съобщил, че е преодолял 3700 километра, като прелетял над Южния полюс. Малко преди своята смърт през 1957 г. Бърд нарекъл крайполярната област «омагьосан континет в небето, земя на вечната Тайна».

За привържениците на теорията за кухата Земя, разказът на Бърд се явява потвърждение на това, че Земята има в района на полюсите формата на чийзкейк — с вдлъбнатини, които се спускат на невероятна дълбочина в недрата на планетата и там се съединяват и образуват отвърстие, което съединява двата полюса – от единия край на Земята – до другия.

Само че от гледна точка на географията, е невъзможно да прелетиш 3700 километра над Южния полюс без да видиш повърхността на океана. Тогава, според логиката на теорията за кухата Земя, контраадмирал Бърд би трябвало да е влязъл в огромна дупка и да е преминал през Великата Неизвестност на земните недра. Предполага се, че по време на полета той е минал покрай секретна база на НЛО, създадена от жителите на легендарния град на Тайните Майстори. Именно неговото отражение в небето е видял Бърд.

…Новозеландският планетолог Дейвид Стивенсън неотдавна вдигна голям шум в геоложкото съобщество като предложи да се спусне сонда не в космоса, а в сърцето на нашата планета.

Какво представлява това предложение? Необходимо е да се прокопае тунел в земната кора и да се излеят в него 100 хиляди тона разтопен метал, масата на който, благодарение на гравитацията ще увеличава все повече и повече дълбочината на тунела отнасяйки със себе си сондата, с размер на грейпфрут.

Тази сонда би могла да направи замервания и да предава информация с помощта на акустични вълни. Принципът, на който се базира теорията на Дейвид Стивенсън, е пълна противоположност на изригването на вулканите, които изхвърлят разтопена лава на повърхността на Земята. За съжаление, засега е напълно невъзможно идеята на Стивънсън да се приложи на практика…

Най-голямото разкритие на всички времена е фактът,че има цивилизация от хора, живеещи в центъра на Земята, името на чиято цивилизация е известно като „Агарта”. На някои може да и м е трудно да повярват. Знам, че за мен беше така пъвоначално, и все пак§ сега вече сега имам абсолютни знания за истинността на това.

Да започнем с Будистите, в тяхната теология те горещо вярват в съществуването и. Те вярват, че това е раса от супер мъже и жени, които понякога идват на повърхността, за да наблюдават развитието на човешката раса. Те също вярват, че този подводен свят има милиони обитатели и много градове, а столицата им е Шамбала. Господарят на този свят се е вярвало, че давал нареждания на Далай Лама от Тибет, който е неговият земен представител. Неговите послания са били препращани през определени тайни тунели, свързващи този вътрешен свят с Тибет.

Известният руски канал, Николай Рьорих, който беше канал на Възнесения Майстор, Ел Мория, твърдеше, че Лхаса, столицата на Тибет, беше свързана с тунел с вътрешната земя, Шамбала. Входът на този тунел е охраняван от Лами, заклели се да пазят тайна. Подобен тунел се вярваше, че свързва тайните камери в основата навеликата пирамида в Гиза и Агарта.

Индийския епос, Рамаяна и Бхагавад Гита са двата най-известни текста в Индия. Рамаяна разказва историята на великия Аватар Рама. Бхагавад Гита разказва историята на Кришна. Рамаяна описва Рама като „емисар от Агарта”, който пристигна с въздушно превозно средство. Доста невероятно е, че и Будистката , и Хинди религията поотделно имат предвид Агарта.

Първото публично доказателство се появи през 1947, когато Контраадмирал Ричард Е. Бърд от Армията на САЩ излетя директно към северния полюс и вместо да отиде над полюса, всъщност влезе във Вътрешната Земя. В дневника си наред с другите свидетелства, той разказва за влизането във вътрешната кухина на Земята и за изминаването на 1700 мили над планини, езера, реки, флора и фауна. Той разказва, че е видял чудовищни същества, подобни на мамутите от древността, движещи се сред растителността. Накрая открива градове и процъфтяваща цивилизация.

Самолетът му накрая бил поздравен от летателни апарати от вид, който той не бе виждал преди. Те го ескортираха до безопасно място за приземяване и той беше достойно приветстван от емисарите на Агарта. След като си починал, той и екипажа му били отведени да се срещнат с Владетеля на Агарта. Казаха му, че му е било разрешено да влезе в Агарта, поради високо моралния му и етичен характер. Те продължили и му казали, че откакто САЩ е пуснал атомни бомби над Хирошима и Нагасаки , те били много загрижени за тяхната собствена безопасност и оцеляване. Те решили, че е време да осъществят по-голям контакт с външния свят, за да се уверят, че ние не бихме унищожили тази планета и тяхната цивилизация с нея. Било им разрешено да изразят целта си чрез осъществяване на контакт с някой, на когото имат доверие.

За да съкратим цялата тази дълга история, ще кажем, че Адмирал Бърт и неговия екипаж, при тяхното посещение, бяха направлявани от домакините си в техния самолет обратно към външния свят, а животът им се промени завинаги.

През януари 1956, Адмирал Бърт се отправи на друга експедиция към Антарктика и/или Южния Полюс. В тази експедиция той и екипажа му проникнаха отново на 2,300 мили в центъра на Земята. Адмирал Бърт твърди, че Северния и Южния полюси са всъщност два от многото портали към центъра на Земята. Не мога да не мисля за известната научно фантастична книга на Джулес Вернес (Жул Верн) „Пътуване до центъра на Земята”, която много от вас са прочели или са гледали филмовата версия.

Адмирал Бърт също твърди, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце. Неговата теория е, че полюсите на Земята са по-скоро изпъкнали, а не вдлъбнати. Кораби и самолети всъщност могат да излитат или да влизат право навътре.

Американската преса обяви откритието на Адмирал Бърт, обаче то беше веднага потиснато от нашите добри приятели, Тайното Правителство. Рей Палмър, редактор на „Списание за Летящи чинии” написа детайлна статия за откритията на Адмирал Бърт. Правителството на САЩ също купи, продаде или унищожи почти всяко копие и после унищожи цялото издание и печатницата.

Научих, че точно същото нещо по отношение на статията за Адмирал Бърт се е случило и на „Нешинъл Джеографик”. Списанието излезе и правителствато на САЩ глътна почти всеки брой. Ако историята не беше истина, защо правителството се впрегна толкова много?

Друг интересен факт е, че правителството на Съединените Щати не позволява на самолети да летят над полюсите. Всички полети са насочени да летят покрай полюсите , всеки пилот, летящ над тези райони може да ви каже така. Друг интересен феномен е, че айсбергите, които плават покрай полюсите, са съставени от сладка вода, а не от солена. Друг интересен въпрос е защо е по-топло до полюсите на 600 мили от тях, в сравнение с 1000мили от тях.

В книгата на Д.р Реймонд Бернард, озаглавена „ Кухата Земя” се разказва за човек,който потвърждава историята на Адмирал Бърт. Д-р Нелхи Котън от Лос Анжелис докладва, че един от пациентите му, мъж с Нордическо потекло, му е разказал следната история:

„Живеех близо до Арктическия кръг в Норвегия. Едно лято аз и един мой приятел решихме да отидем с лодка заедно колкото можем по-далеч в Северната страна. И така, приготвихме провизии в малка рибарска лодка и се отправихме към морето.

След един месец ние бяхме далеч на север, отвъд Полюса и в странна нова страна. Ние бяхме силно удивени от времето там. Топло, и от време на време нощем, почти твърде топло, за да се заспи. И тогава видяхме нещо толкова странно, че и двамата бяхме изумени. Пред нас топлото открито море, в което бяхме, имаше нещо като огромна планина. В тази планина в определено място океанът сякаш се изпразваше. Озадачени, ние продължихме в тази посока и се намерихме плаващи в огромен каньон, водещ към вътрешността на Земята. Продължихме да плаваме и тогава видяхме това, което ни изненада…слънце, греещо вътре в Земята.

Океанът, който ни отнесе до вътрешността на Земята постепенно стана на река. Тази река водеше, както осъзнахме по-късно, всичко през вътрешната повърхност на света от единия до другия му край. Тя може да ви отведе, ако я следваш достатъчно дълго, от Северния полюс право до Южния полюс.

Ние видяхме, че вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения там. Ние плавахме още по-далеч и по-далеч в тази фантастична земя, фантастична, защото всичко беше огромно по размер, в сравнение с нещата от външната страна. Растенията са големи, дърветата гигантски и накрая ние стигнахме до гиганти.

Те обитаваха къщи и градове, точно както ние на повърхността на Земята, използваха вид електрически превозни средства, подобни на моно-рали кола за превоз на хора. Тя може да пътува по бреговете на реката от град до град.

Няколко от обитателите на Вътрешната Земя, огромни гиганти, забелязаха лодката ни в реката, а ние бяхме напълно изумени. Те обаче бяха доста дружелюбни. Поканени бяхме да вечеряме с тях в домовете им и така, моят придружител и аз се разделихме, той отиде с единия гигант в дома му, аз с другия, в неговия дом.

Моят приятел, гигант ме заведе до дома си и семейството си, а аз бях напълно изплашен от огромните размери на всичко в дома му. Масата за вечеря беше колосална. Блюдо беше сервирано пред мен, пълно с огромно количество храна,че бих се хранил с него цяла седмица. Гигантът ми предложи чепка грозде, всяко от зърната на което беше голямо колкото наша праскова. Опитах едно и открих, че е далеч по-сладко от което и да било, което бях опитвал отвън. Във вътрешността на Земята всички плодове и зеленчуци имат далеч по-добър вкус и са по-ароматни от онези, които имаме на външната повърхност на Земята.

Ние прекарахме с гигантите една година, радвайки се на тяхната компания, както те се радваха да ни опознаят. Ние наблюдавахме много странни и необикновени неща по време на нашия посещение при тези забележителни хора, и постоянно бяхме изумявани от научния им прогрес и изобретения. През цялото тва време те никога не бяха враждебни към нас и ни беше позволено да се върнем към дома си по същия начин, както дойдохме…всъщност, те вежливо предложиха тяхната защита, в случай че се нуждаехме от нея в пътуването обратно към дома”.

Друг интересен разказ за посещение в кухата Земя е на норвежец на име Олаф Йансен,записан е в книга, наречена „ Опушеният Бог”, написана от Уилис Джордж Емерсон. Терминът „ Опушеният Бог” се свързва с Централното Слънце, което е вътре в Земята и е по-малко и по-малко ярко от нашето външно Слънце, разбира се,и оттук се вижда като опушено.

Книгата е свързана с преживяванията на старонорвежки баща и син, които с малката си рибарска лодка искаха да открият „ земята отвъд северния вятър”, за която бяха чували. Буря очевидно ги отнася през отвора в полюса в кухата вътрешност на Земята.

Книгата беше публикувана през 1908г. Разказва за преживяванията на сина. Те очевидно прекарват две години там и после се връщат през отвора в Южния полюс, бащата загива,когато айсберг се разделя на две и счупва лодката им. Ситът бил спасен и разказал невероятната си история.

Той бил затворен в лудница, защото никой не би му повярвал. След като е бил освободен и прекарва 26 години като рибар, той заминава за Съединените Щати. На около 90 годишна възраст той се сприятелява с Уилис Джордж Емерсон и му разказва историята си. На смъртното си легло му дава също и карти, които е направил на вътрешността на Земята и ръкопис с неговите преживявания. Книгата „ Опушеният Бог” разказва за неговите преживявания.

/Пълния текст на „ Опушеният Бог” е на разположение в края на този документ, преди по-скорошните Вътрешно Земни комуникации чрез Дани Робинс в нейните две книги за Вътрешната Земя/ В книгата той каза, че хората живеят от 400 до 800 години и са силно напреднали в науката. Те могат да препращат мислите си един на друг чрез определен тип излъчване и имат източници на енергия, далеч по-мощни от нашето електричество. Те са създателите на летящите чини, които се задвижват от тази мощна енергия, извлечена от електромагнетизма на атмосферата. На ръст са дванадесет и повече стъпки.













Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha
Категория: Изкуство
Прочетен: 1755431
Постинги: 407
Коментари: 457
Гласове: 5236
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031