Постинг
11.04.2013 17:08 -
Тракийските топоними брия, дева, пара, виза, от древността до днес
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 9930 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2021 11:43
Прочетен: 9930 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 23.05.2021 11:43
Поводът за следващите редове е един от последните постинги на Спароток озаглавен „Защо изчезнаха тракийските топоними брия, дева, пара?”
Към темата за тракийските названия и тяхното развитие през вековете трябва да се подходи по доста по-различен начин от този на Павел Серафимов - Спароток. При анализа на тракийските топоними той пропуска един много важен момент, свързан с латинското, византийското и османското присъствие в българските земи. Това влияние е също толкова важно, както и споменатото от него старобългарско или съответно старославянско влияние върху тракийските топоними.
http://sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371
Названията пара, брия, дева/дава, виза означават, най-общо казано, населено място, село, по-голямо или по-малко укрепено селище или такова от градски тип. Тези няколко тракийски названия са съставна част от имената на множество достигнали до нас имена на населени и укрепени места от тракийско време. Примерите са стотици.
Темата за названията пара, брия, дева/дава, виза и тяхната промяна и развитие през вековете трябва да започнем оттам, че всъщност немалка част от тях оцеляват и до ден днешен. Тези древни, изконни названия посрещат вековните или по-точно казано хилядолетните превратности на съдбата и се срещат под една или друга форма и до днес.
Тракийското название „дева/дава” се среща в имената и на съвременни градове. За територията на България като най-характерни може да посочим следните примери. Древният град Пловдив носи леко видоизменено име от тракийско време – Пулпудева. Въпреки че през вековете Пловдив е имал и други популярни названия като Трумонциум, Филипопол, Филибе и т.н. В името Пулпу-дева - Плов-див срещаме въпросното название „дева”, което е съставна част от цялото име.
Същото древно понятие за населено и най-вероятно укрепено място „дева/дава” дава обяснение и на името на родопския град Девин и източномизийския град Девня. Всъщност тракийското „дева”, се осмисля през ранните и по-късните векове на новата ера като свързано с дева, девойка, мома. Това е и причината множество древни названия съдържащи тракийското „дева” през средните векове да бъдат осмислени като „мома”. Оттам и действително множеството названия, които срещаме из цяла България свързани с „девойката - момата” – момин проход, момина клисура, момина крепост, момини скали, момино село, момини кули и т.н. Зад тези названия се крият имената на древни поселища от тракийско време, поправило укрепени, чието име е съдържало думата „дева/дава” или просто е било наречено така.
http://andorey.blog.bg/history/2012/07/16/trakiisko-dakiiskoto-nazvanie-dava-deva.979733
Особено разпространено е това название на север от Дунав, на територията на днешна Румъния и Молдова (виж Ив. Дуриданов „Езикът на траките”, Сф. 1976). Самото име Мол-дова, вероятно също съдържа трако-дакийската название „дева/дава”. В Румъния и до днес е непроменено името на древната крепост Дава, разположена на границата между Трансилвания и Карпатите. В Словакия, близо до границата с Австрия срещаме още една величествена крепост със същото древно название – град Девин.
Не изчезват безследно и древните понятия пара, брия и виза. Името на град Несебър произлиза от тракийското име Месембрия и също както името Пулпудева е двусъставно. Само че тук втората съставна част е „брия”. Името на град Силиври в европейската част на Турция идва от тракийското Селимбрия, също с наставка „брия”.
В горнотракийската низина срещаме и днес названието Бесапарски ридове или Бесапари, което пък име е запазило древното понятие „пара”. Археолозите предполагат че близо до тези ридове се е намирала столицата на бесите. В Странджа срещаме имена Виза, Визица, които предават и днес тракийското название за населено място „виза”.
Този кратък преглед, който далеч не е изчерпателен показва, че дори и днес древните названия от тракийско време пара, дева/дава, брия, виза, не са се още напълно загубили.
Основните изводи са няколко. Названието дава/дева не е използвано за временни поселища, станове, както предполага проф. Вл. Георгиев, който Спароток цитира. То е използвано за укрепени и то добре и често естествено укрепени поселища. Това го доказват запазените и до днес названия на градове Дева, Дава, Девин, Девня, които са приемници на тракийското „дева”. Тези названия стават особено многобройни ако добавим и производното „момин”, „момина”, „момини” и т.н.
Възможно е тракийското „пара” днес да се е видоизменило на „бара”, каквито примери Спароток дава с примерите Суха Бара, Горна Бара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Но това не означава че тракийското „пара” е означавало и в древно време „бара”, а просто че в средните векове „пара” е осмислено като „бара”, ако се доверим на подобно предположение.
http://andorey.blog.bg/history/2012/06/14/ot-pirin-do-pirineite.967849
С заселването през 6-7-8 век на българи и славяни на Балканския полуостров, масово разпространение получават новите названия за населено място градъ, село, градище, твърдина, вьсь (село, паланка, имение). Възможно е това последното да е видоизмененото тракийско „виза”.
Новата държавна власт, българската, след 7 век налага постепенно названията градъ и село, които започват да заменят древните понятия брия, дева, пара. И така днес имаме десетки и стотици имена, приети от по-старата или по новата българска власт, които включват като съставна част от имената си думите град, село, градище, твърдина и т.н.
Но струва ми се българската държавна власт, която за два века 11-12 е прекъсната от византийската, не е довела до толкова голяма промяна в имената, колкото твърдят историците. Много по голяма промяна е нанесло османското владичество, и османската имперска власт, продължила от началото на 15 до втората половина на 19 век.
Тогава може би окончателно се изгубват множеството названия на населени места от тракийско време и биват заменени с турското „кьой” – село или „касаба” – град, „хисар” – крепост, укрепление или спорното по произход „варош”, за което се счита че е с маджарски произход.
Съставката „кьой” се е срещала в названието на стотици населени места, само преди век. Както и думата „хисар”. Едни от най-известните примери са имената Хасково от двусъставното Хас-кьой (баш село) и името на град Хисар – от укрепление, крепост.
Ако наистина искаме да направим пълен анализ свързан с изменението и развитието на думите брия, дева, пара, виза, трябва да разгледаме освен старобългарските градъ, село, градище, твърдина, вьсь така и османските кьой, касаба, хисар също и византийските „комес”- село, „полис” – град, „пиргос” – крепост, които също са оставили следи в названията по българските земи. Например Пиргос – Бургос - Бургас, с уговорката че думата „бург” се среща и при византиийци, германци, араби, а и в по-ранно време.
Всъщност най-коректно е прегледът на темата да започне с времето на римското владичество на Балканите 1-7 век и се проследи влиянието на латинските понятия „викус” – имение, чифлик, село, квартал, „каструм” – укрепено място, крепост, лагер и т.н.
След това се проследят българо-славянските названия град, село, вись, место, и т.н. от 7-14 век. Накрая и османо-турските названия хисар, кьой, касаба, махала и т.н. от 15-19 век.
Тагове:
"Писах преди време на кратункоФците...
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Седемте смъртни гряха
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Седемте смъртни гряха
Следващ постинг
Предишен постинг
Добре дошъл отново в полето на историята. Оценявам ненатрапливия автохонен уклон на статията ти, но все пак си мисля, че трябва да се отдаде дължимото на палеолингвистиката и да не се заобикалят всеизвестни факти като значението на дева=бог + деви=богиня - свръхестествени същества в индоевропейски и санскрит, оттам деус - бог. И дали "тракийското" дева се свързва с дева, девойка мома ? Защо не наричаме Божията майка "Мома Мария" или "Девойка Мария", "Девствената Мария", а именно Дева Мария ? Защото носи в себе си божественото. Изкушавам се да предположа, че топонимът Пулпудева е древен и носи в себе си палеоевропейска конототация на "божествен", а не само отпратка към момина.../момкова... :) Успехи .
цитирайДа завръщам се в полето на историята... Но събитията в България през последните 2-3 месеца бяха толкова интензивни, че просто нямаше как да се занимавам с тихи и кротки изследвания и занимания...
За връзката между дева - бог - деви - без съмнение е така. И не е само това - дев - див - от друга страна. Дева - дива - див. Доста сериозна тема за изследване. Връзката между дев - бог- дева - девойка - див. Възможно е първоначалното значение на дева да е по-скоро значение на нещо божествено. Но струва ми се че понятията са били доста преплетени преди 6-7 хил години, когато е било първоначалното разселване на индоевропейците...
цитирайЗа връзката между дева - бог - деви - без съмнение е така. И не е само това - дев - див - от друга страна. Дева - дива - див. Доста сериозна тема за изследване. Връзката между дев - бог- дева - девойка - див. Възможно е първоначалното значение на дева да е по-скоро значение на нещо божествено. Но струва ми се че понятията са били доста преплетени преди 6-7 хил години, когато е било първоначалното разселване на индоевропейците...
Търсене