Преди много години кой знае как и защо, случи се така, озовах се сред търговци на сувенири. С една дума наредих се и аз сред търговците в историческо село, радващо се на туристи и гости. Някой някога, ако е мислил,че е много лесно да си търговец на такова място, жестоко се е лъгал. Много условия, трудности, издръжливост и постоянство се иска за този вид търговия. Държиш ли на себе си първо, на авторитета си, на стоката, която ще продаваш и не на последно място на нейните автори, то те чака огромен труд. Трябва да си на ясно какво искаш да продаваш на своята сергия. Дали обикновени сувенири, дали авторски картини и предмети, дали стари, автентични съкровища от бабини ракли, а може би свое лично производство дантели, шевици и други подобни съкровища. Редно е да си дадеш сметка колко стока можеш да изложиш, да я продаваш успешно, ще се търси ли точно това, което си намислил. Трябва да откриеш автори на такива произведения, ако ти самият не си. После, навреме да намериш място за сергията си и да го осигуриш, което невинаги се оказва лесна работа. Особено трудно е, ако си нов сред останалите.Трябва да набавиш стока нито повече, нито по-малко, трябва да имаш винаги резерва, която да поставиш на мястото на продаденото. Стоката ти трябва да е конкурентна, искаш ли да не висиш всуе под слънцето и дъжда. Трябва да умееш да подредиш стоката си така, че да привлича погледите на преситените туристи и ценители отдалече. Не умееш ли, необходимо е да се научиш да водиш пазарлък с клиента, че и с екскурзоводите защото в немалка степен успехът на търговията ти зависи и от тях, без значение колко ти е ценна стоката. Важно е да бъдеш организиран и бърз, да прибираш и подреждаш отново стоката си за нула време, ако случайно завали дъжд, задуха вятър или сянката наоколо се измества не в твоя полза. Много е важно да умееш да поддържаш въпреки всичко прекрасни отношения с колегите си наоколо, защото от тях зависи една част от търговията ти. Да оттренираш тялото и нервната си система така,че да издържат от ранна утрин до късен след обяд на всичко и всички наоколо. Да си готов да приемеш дни с добра печалба и напълно празни дни, в които си направил само разходи със стоянето край сергията. Да не се отказваш и да си готов от първа пролет до Димитровден да бъдеш в зной и дъжд на мястото си, там на улицата, край сергията. Като „Гюро Михайлов на поста си” както е българската приказка.
Всичко до тука си струва обаче, ако поне един сезон си поседял край такава сергия. Да си се докоснал до цялата красота на автентични старини, на нови и майсторски изработени техни реплики, на чудни картини, шевици, модели, дантели и каква ли още не българска красота. Да се наситиш на ранната тишина в туристическото селище, когато още бодрите туристи не са пристигнали и наоколо пеят само птички, въздухът е свеж, колегите ти шумят тихичко край своите сергии, когато слънцето все още гали, не гори. Никога не омръзва пристигането на първите за деня посетители, отварянето на първите автобуси, шумните групи на ентусиазираните екскурзианти, веселата им глъч. Пристигането на тихите и учтиви японци, ценители точно на това, което и ти самият знаеш,че е най-ценното на сергията ти или от тази на съседа. Не забравяш блесналите очи на възрастни туристи, които ценят изложеното, но с въздишка купуват някое дребно сувенирче, защото толкова парички има в стиснатите им портмонета. Не забравяш и смутените мъже, поспрели край сергията ти и плахо питащи какво според теб ще оцени тяхната любима жена, за да го купи. Кое е наистина ценното и не иска да се пазари за цената. Винаги с тиха носталгия си спомняш обедното затишие, когато наоколо опустява, когато и вие край сергиите поседнете и хапнете набързо приготвения сандвич с чаша студена вода, набързо изсърбано кафе, защото ето,че отново идват туристи. Как да забравиш уморените вечери, когато с последни сили прибираш и подреждаш всичко, когато си е струвало да стоиш цял ден на крак сред шума или пък не си успял да се спазариш с нито един клиент. Радостта от среща със стар клиент, който кой знае как те е запомнил или пък стоката ти е докоснала сърцето на този за когото е била предназначена. Оценката на минаващите край тебе за художествената стойностна стоката ти, независимо дали са купили нещо или не.
Трудно и хубаво е да си търговец в туристическия бранш. Трудно влизаш в неговите редици, но още по-трудно ти е да се откъснеш от него, да го изоставиш или забравиш. Преживяното оставя следа за цял живот, защото се превръща в начин на живот.
Милка Маркова
