И нека да няма цел в дружбата.
Това ще спаси Духа от потъване.
Кхалил Гибран
Когато детето се роди, първото нещо, на което откликва, е Духът на майката. В мига на раждането то не знае за себе си или за майка си, но знае за Духа. Неговият Дух отговаря на Духа на майка му. В момента, в който излиза от майчината утроба, изживява шок. Първата му реакция е да се върне в утробата. Обаче Духът му намира утеха в майчиния Дух и чрез тази подкрепа се установява в чуждата среда. На този етап умът, обусловеността и егото му не са развити. То е Чистият дух. Само Чистият дух отговаря на Духа на неговата майка. Този отклик е истинска, необусловена любов. Не е отговор на някакво приспособяване, а е безусловната радост от срещата на два Духа.
По принцип, истинската любов е качество, което произлиза от Духа, а не от тялото или от ума. Така че когато казвате, че обичате някого, уместно е да уточните какво имате предвид – тялото или Духа. Телесното привличане е физическо. То може да е резултат на сексуален зов, на възмечтан образ на чаровен принц, на очаквания, свързани с артистичен проект, с нечий талант или интелект, или просто на пресилен, лишен от истинско съдържание зов. Физическото привличане не е истинска любов, защото произлиза от ума. Умът не обича, той просто желае. Често, тъй като сме обусловени, объркваме любовните чувства с чувството за притежание, секс и себичност, егоизъм и себелюбие.Така обектът на любовта се превръща в обект на желание.
Чистата любов е необвързана.
Когато умственото желание се засити, неговата примамливост изчезва. Например, детето се вълнува и е привързано към новата си играчка, но след няколко дни чувството за новост, за необикновеност преминава и вълнението изчезва. Същият феномен се проявява, когато дружбата се основава на физическо привличане. То може да бъде следствие от обусловеност, от силно впечатление или дори желана илюзия, волева заблуда. Има хора, които упражняват изкуството на съблазнител, за да си докарат добра печалба. Онези, които се увличат по модите, стъпват на хлъзгава почва. Те не се срещат на основата на реалността като два Духа, а като две физически форми. Формите са концепция, илюзия и не съществуват в Реалността. Това, което е илюзорно, не може да обича или да бъде обичано. То е фантазя, хрумване на очите, която Шекспир сполучливо описва така:
Кажи ми, къде се откърмя въображението –
в сърцето или в главата?
Как се поражда, как се подхранва?
Отговори, отговори.
То се разискря в очите.
Втренченият поглед го подхранва.
Въображението умира в детската люлка,
където лежи.
“Венецианският търговец”, трето действие.
Това, което виждате в другите, е само проект на вашия ум. Само когато опознаете собствения си Дух, можете да се свържете с Духа в другите. Такава връзка е истинска любов и нейните корени проникват надълбоко, носейки удовлетворение и вечна радост.
Когато младоженецът прекрачва в къщата на индийската младоженка, тя го приветства на прага с добре дошъл и предлага почит към неговия Дух.
Така че женитбата е духовен съюз. Без признаването, без приемането на Духа, женитбата е чисто социална институция или договор. Такъв подход води до временни връзки на “правене-разваляне”. Това безотговорно положение зле уврежда сърдечния център и причинява несигурност. Вместо доверие между съпруга и съпругата се лее подводното течение на страха и съмнението. Несигурността в такова общество не се дължи на липса на пари, а произтича от емоционален проблем.
А какво ще кажеш за женитбата, Учителю?
И той отговори:
Ние сме родени заедно
и ще бъдем заедно завинаги.
Вие ще бъдете заедно, когато
белите криле на смъртта разпилеят дните ви.
Скъпи, ще бъдете заедно
дори в тихия спомен на Бога.
Но нека има пространство в съвместното ви съществуване,
за да танцуват небесните ветрове между вас.
Кхалил Гибран, “Пророкът”
Безоблачното щастие и екстазът могат да се почувстват единствено чрез центъра Сърце. Там, където единият от партньорите доминира, било мъжът, било жената, любовта се задушава и се обезпокоява връзката. Вибрациите на духовната любов трябва да имат свободата да текат. Всеки трябва да се отнася с уважение към другия, да не блокира неговото израстване със силата на своята личност или желание. С развитието на разбирателството и мъжът, и жената трябва да осъзнаят своето равностойно положение. Жената отстоява себе си като равноправен партньор и негодува срещу господството на съпруга.
Мъжът, поради физическото си превъзходство, става човекът, който осигурява паричните доходи и закриля дома. Парите му придават сила и го карат да се чувства нещо повече от другия. В случаите, когато жената не е способна да отстоява правото си, се разстройва и непрекъснато потиска гнева си. Често той се излива върху децата. В резултат на това става зла, а в по-тежки случаи развива невроза. Ракът в гърдата и други женски пороблеми определено могат да се дължат на усилието да се овладяват обидата или гневът поради несправедливо отношение към жената.
На четвъртото стъпало от еволюцията Господ Рама се появява, за да покаже идеала за поведение в отношението мъж-жена. Освен това донася модел за царуване и съответните социални стойности, които обаче с времето се израждат. Хвърля светлина върху принципите на управлението и формулира социалните и политическите норми в съответствие със законите на Дхармата, които също би трябвало да се подредят наравно със законите на еволюцията. Чрез своя пример-идеал за жертвоготовност и правдивост в живота той набелязва благоприятните и препоръчителни граници, в които хората трябва да живеят и да бъдат управлявани. Тези определения, тези очертания ни водят в търсенето да разпознаем, да приемем нашия Дух. И още, тези водещи линии защитават протокола на сърцето. На човешките същества им е дадена интелигентност, за да защитят великия извор на радост и чувствителност в себе си. За нещастие главата се използва в противовес на сърцето.
Господ Рама набляга на схващането за синовния дълг към родителите, на родителите към децата, на съпруга към съпругата и обратно. По време на управлението му мъдрост и възраст са синоними и към възрастните се обръщат за съвет. Това е необходимо за обединение и запазване на обществото. Ако семейството се разпадне, общността се разединява. Целият социален ред трябва да бъде съхранен – от дома до ниво нация.
Обществото може да предлага сигурност, но ако неговите остаряващи хора знаят, че трябва да се “изметат” в някой старчески дом, това поражда несигурност. С пари не може да се купи емоционална сигурност. Старостта е вид детство, в което любовта и грижата са от първостепенно значение. Извън това, благословията от стари хора носи много радост и задоволство. Прекаленото навлизане в индивидуализма води единствено до самота.
Често пъти любовта погрешно се разбира като ограничаване на мъжа или на жената. Любовта е жизнен поток във всички посоки – между деца, родители, братя, сестри, приятели, възрастни хора и т.н. Когато много хора проявяват грижа и се раздават, цялото общество разтваря своята чакра Сърце. Става колектив и променя целия свят. Това е силата на любовта.
Най-много проблеми възникват от страх. Самоувереният човек има силна защита, която го предпазва от отрицателни външни влияния. Страхът отслабва естествения ни имунитет и ни прави уязвими за алергии и болести. Личността израства и грее, когато сърдечният център е силен. Такъв индивид влиза в живота като боец и печели. И обратно, в бездната на страха се съсухря и парализира. Сърцебиенето и задушаването произлизат от несигурността.
Съвременната психология приписва много комплекси на несигурността, но трябва да се знае, че несигурността идва основно от егото.
Вие привличате към себе си това, което излъчвате. Ако вашият сърдечен център е блокиран, привличате съответстващ партньор и така проблемът се мултиплицира. Така че важно е, преди да потърсите нечия дружба, да бъдете силни и да стоите здраво на краката си.
Когато в детството е липсвала майчината любов, дружбата (носеща пълнота и удовлетворение) може да прехвърли мост над тази празнина. Когато отговорите с цялото си сърце, тогава се издигате над несъвършенството на другите. Можете лесно да поделяте и да раздавате. Майчината спонтанна всеотдайност не е тегоба, тя е повик на любовта.
Любовта е силата, която дава живот на семейството. Опазва, подхранва и поддържа семейството.
Силният център Сърце е основата на здравата личност. Подхранваният с любов човек излъчва топлота и щастие. Любовта е природен път. Чрез любов семето привлича хранителни сокове от почвата и живее. Любовта и топлотата на лекаря се прибавят към изцелителната сила на предписаното от него. Само бидейки с топлосърдечни и любвеобвилни хора, пациентите се чувстват по-добре. Вибрациите на такива хора привличат, както медът привлича пчелата. Любовта е тази, която ни подтиква в непреодолимо състрадание да протегнем ръка и да помогнем на човечеството.
Това не е интелектуално решение, а спонтанен акт. Сърцето откликва на чуждото страдание, защото е човешко и има отношение към човешкия род. Обаче колкото и велик да е човек в обществото, без любов ще загуби силата на привличането – сладкото благоухание, сладкия аромат на цветето.
Шри Матаджи споделя, че настоящият век е каменен, защото хората стават безчувствени и имат сърца като камъни. Планирането става неуравновесено, когато се игнорира сърцето. Резултатът е сухота и липса на радост. Не е учуващо, че независимо от прогреса и постиженията му в продължение на много генерации, човекът е безрадостен и отегчен.
Любовта е принципът, който стои зад всички творения и вибрации. Бог е любов и любовта е Бог. В истинската любов няма никакво аз, никакво ти. Има просто сливане в онова чувство, в което усещаме дълбоко човешко единство и хармония.
Физически сте различни по цвят, образ, форма, ум или интелект. В любовта всичките капки се превръщат в океан, вибрациите танцуват в различни ритми, приемат разнообразни структури, разпадайки се и формирайки се отново, в космически танц. Омразата и завистта образуват антипоток, който тече срещу космическия ритъм. Там, където има любов, има и растеж, празнуване, радост и еволюция.
Не е необходимо насилие, за да преодолеете егото. Често страданието се смесва с пречистването. Разбирането, че онова, което наранява, е правилно, добро, а онова, което носи удоволствие, е дяволско сковава, вцепенява левия сърдечен център, който е седалището на Духа. Себеотричането и себеизмъчването са срещу достойнството на Духа.
Сърцето е телесната помпа, следователно, всяка физическа или психическа крайност напряга центъра и в напреднала възраст води до сърдечни атаки. Използването на тялото като инструмент за атлетически показ претоварва сърдечния център. Какво искате да докажете, бягайки маратон? Можете да спечелите първа награда. Е, и какво?... По същия начин съвременната Хатха йога повлиява сърцето, което е домът на Духа. Древните мъдреци са развили някои упражнения за корекция на гръбначни проблеми, причинени от неправилен начин на живот, възвръщайки тялото към естествените му природни форми.
Това е довело до появата на училища по Хатха йога за страдащи от такива проблеми. Здравият човек не се нуждае от такова училище. Както изтъква Шри Матаджи, то е като лекарство. Може да се вземате лекарства за някакъв проблем, но не трябва да се вземат всички лекарства, при това непрекъснато. Днес, специално на Запад, Хатха йога погрешно се взема за духовна. Хората прекарват часове, правейки всички видове азани.Като стоиш на главата си, няма да опознаеш Бог.
Много привлекателни термини са фалшифицирани като йогийски. Например, има мебелна йога, при която сядате на стол и се накланяте на едната и на другата страна. Хората се нуждаят от играчка, с която да си играят, и да чувстват, че напредват, ако са в състояние да се навеждат повече. Тъй като се използват разни видове мебели, това естествено подпомага развитието на мебелната индустрия.
Друг гуру преподава йога за двойки. Те се нуждаят от някой, който да им покаже как да чувстват любовта в различните азани. Чувстват, че ще станат по-близки един на друг, ако правят йога по двойки. Хората мислят, че чрез носене на бели или шафранени дрехи, като практикуват вегетарианство или упражняват йога ще достигнат Бог. Такива схващания са погрешни и объркващи. Цветът на дрехата, изборът на храната и количеството азани нямат нищо общо с Бог. Той се достига, когато Кундалини се разгъва чрез правилен живот, дело, мисъл и действие.
Отнасяйки се към тялото като към принадлежност, като към нещо незначително, самите ние ставаме незначителни. Прекомерната активност на слънчевия канал (както е при Хатха йога) можеда изсуши човека и да направи личността му студена и лишена от любов. А в тежки случаи можем да разгневим Духа като го пренебрегваме. Такъв човек може да получава сърдечни атаки, тъй като Духът се опитва да напусне тялото и по този начин да причини смърт.
|
|
