Човек чийто ум е по-спокоен и тих от фотография на небе, е намерил себе си. Неговите обвързаности са сведени до минимум , с това той прави всичко докоснато от погледа му финно и ефирно.                                                                                                                                                                                                                     milen Съвременната физика вече не разглежда вселената като изолирани блокове, а по-скоро като мрежа от взаимозависими отношения между различните части на унифицирано цяло.
Според Хенри Стап, от щата Калифорния, елементарната частица не е независимо съществуваща, неподлежаща на анализ реалност. Тя е в същността, тя е част от връзките, които достигат навън до другите неща.”
Живите организми са отворени системи. Тяхното оцеляване зависи от взаимодействието с околната среда, която сама по себе си също е жив процес, включващ органични и неорганични форми. Така че нашата екосистема е вътрешнозависима система, постоянно контактуваща на всички
свои нива.
Погледнато от този ъгъл, става очевидно как тази динамика функционира на всички нива на вселенската структура – от частиците на атома до галактиките, от бактерията до човешките същества. Това хвърля нова светлина върху тясната връзка помежду ни чрез космическо посредничество и взаимна зивисимост. Тази връзка обединява индивидуалният човешки ум и земният ум в цялостен планетарен ум. Той, на свой ред, интегрира в Универсален или Космически ум.
Може да се допусне, че индивидуалният ум и екосистемата си взаимодействуват и се влияят от космическия ум; че всеки индивидуален ум взаимодейства с друг индивидуален човешки ум и се влияе от него. Резултатът може да бъде или отрицателен, или положителен. Отрицателният ефект се проявява като физическо, емоционално или умствено нарушение. Така че биологичните, умствените, емоционалните и културните връзки между човешките същества не могат да бъдат отделени от колективния процес.
Организъм, който мисли само за собственото си оцеляване, непременно ще разруши своята околна среда и по този начин ще разруши и себе си. Така че условието за оцеляване е не просто уеднаквяване, а по-скоро модел на организация, възприет от организма в неговото взаимодействие с околната среда. Това, което оцелява, е организмът-в-неговата-околна среда.
Групите от хора, обществата и културите имат колективен ум и, следователно, притежават колективно съзнание. Джънг приема, че колективният ум (или колективната психика) включва също и Колективното несъзнание. Като индивиди сме въвлечени в тези колективни модели, влияем се от тях и в известна степен също ги оформяме.