2012 – краят? - Не, началото.
Исторически всяка година, всяка ера има своите събития, създадени главно от хората.
Коперник разбра, че земята е кръгла, Колумб откри Америка, Айнщайн създаде теорията на отосителността и наскоро хората приземиха роботи на Марс.

2012 ще бъде различна година.
И хората няма да имат нищо общо с това. Ще започат да ни се случват разни неща.
Хора, които никога не са написали и една статия, ще започнат да пишат книги. Нерелигиозни хора ще заговорят за Бог.
Пак ще имаме свободна воля, пак ще можем да правим бъркотия от живота си, както сме правили хиляди години, но вече няма да е толкова лесно.
Защото за първи път в историята ще започнем да разбираме себе си.
Омразата ще е по-малко, любовта ще е повече. Не защото някой ни е проповядвал или сме прочели книга по тази тема. Просто омразата вече ще е безсмислена.
Нараняването на други хора ще изглежда такова каквото е: лошо нещо.
Мъглата на невежеството бавно ще бъде отвяна от Божествения хладен полъх.
Когато някой прави нещо лошо, то 100% се дължи на невежество. Нашите така наречени „грехове“ са породени от него. А ние сме невежи, 100%.
Както човек не се сърди, когато слепец се блъсне в него, така и Божественото не ни се ядосва, когато правим грешка, след грешка, след грешка.
Във всяка грешка има урок за научаване.
Всяко блато, в което сме живели, ни кара да оценяваме красотата на чистия, син океан.
Всеки изживян тъмен живот, ни кара да оценяваме красотата на изгрева.

А 2012 ще бъде година на изгрев.
Дори облаците да закриват небето на нашето съзнание, те не могат да скрият светлината на Божественото.


2012 наистина е край на света какъвто го познаваме. И това е нещо добро.
Нашият свят изпълнен с омраза, войни, корумпирани политици, алчни бизнесмени, разрушени семейства, изоставени деца е към края си. Болка, болести, глад, природни бедствия не са каквото Божественото е предвидило за нас.
Бавно се появява един нов свят. Такъв, в който ще започем да виждаме, да разбираме.
Човек няма да се различава от друг човек, никоя религия няма да е „по-религиозна“ от друга. Никой няма да е по-богат или по-беден, защото всички ние притежаваме световното наследство.
2012 ще бъде добра година, но не колкото 2013, която ще е нищо в сравнение с 2014.
Всеки ден ще е по-добър от предишния, дори и да не го забелязваме. Но ние ще забележим.
Лошите мисли ще изчезнат, защото ще изчезне техният източник. Те никога не са ни принадлежали, така че не трябва да се обвиняваме или чувстваме виновни.
Просто не познавахме друго, защото очите ни не бяха в ред.
Както нефокусираната камера не е виновна, че не може да запише правилно филма, така и ние не бяхме настроени на вълните на реалността. Не за дълго, обаче.
Виртуозен музикант работи по нашата настройка, акордира ни, за да може музиката на небесата да струи през нас.
Ще започнем да извършваме дейности, каквито не сме помисляли, че можем. Някои от нас ще пишат книги и ще бъдат изумени от идеите, които няма да разпознаем като свои. Други ще свирят на музикални иструменти, трети ще пеят красиво.
По-важното е, че ще започем да се наслаждаваме на живота. За първи път той ще има смисъл. Животът ще има смисъл и всеки ден ще е радостен. Какво повече може да се иска?
Какво трябва да направим ние? Нищо, наслаждавайте се на пътуването. Наслаждавайте се на симфонията, която Композиторът пише за нас в този момент.
Всеки от нас е нито повече, нито по-малко от музикален инструмент в пиесата, която Той създава.