Ден със ден,не си приличат.За мен всеки е едно приключение.Но най-голямото приключение е във нашето въображение.Има дни във който аз,съм много отнесен,просто ме няма.Това са моменти във който виждам много интересни неща.В един такъв ден,най-обикновен.Станах сутринта за работа,излязох и се качих на служебният автобус от моята спирка.Беше началото на месец февруари,но беше топло.Бих казал необикновено топло за една зима.Може би,началото от глобалното затопляне вече просто беше безпорен факт.Бях отпуска.Една хубава отпуска от 12 дена.Добре си бях отпочинал,и не ми се спеше във автобуса на път към ..... .........   . Седнах на задната седалка,както обикновено,извадих телефона си,сложих си слушалките и си пуснах музика.Излязохме от ..... и поехме към ..... ......,през цялото време гледах към небето.Беше много красиво.Това беше изгревът със които изгря една много гениялна идея във този ден.Малко по-малко аз си представях едно място,нещо ново,нещо различно.Просто си слушах музика,радвах се на прекрасното небе рано сутрин и нищо друго не ме интересуваше само се усмихвах леко и неможех да откъсна очи от тази гледка.После се опитах да видя всичко това по един по-различен начин.Как да го го опиша,все едно съм птица но е по-различно.Ако знаем устройството на зрението при рибите би трябвало да знаем че при тях всяко едно око се върти.Но тъй като,все пак те са две се получава едно невъзможно за човешката анатомия зрение от 360 градуса.Колко хубаво щеще да е, да можеш да видиш всичко това по-един такъв начин.Особено ако е нещо толково красиво.Нима има невъзможни неща на този свят,когато въображението е безкрайно.От както съществува човекът са създадени са създадени и продължават да сездават неща наричани[чудо].Да чудеса стават и през този ден за мен.Уре за някой друг.Но това което си представих е нещо изключително.А сега си затворете очите и се опитайте да си представите.В един хубав слънчев ден,вие си вървите и виждате една сграда.Тя има формата на пирамида,отвън всичко е стъкло.Как се влиза ли.Ами на една от четирите и стени има стълби който водят надолу.Слизаме по стълбите и се отваря врата не настрани а от долу-нагоре.Разбира се със фото клетка.Влизаме вътре и най-страното е вътре няма никой.Празно е,просто няма нищо.Отначало се стряскаш,но всичко е наред.Веднага чуваш глас,обръщаш се и виждаш висок,строен,добре изглеждащ господин.А той ти казва.Здравейте,Добре дошли.Какво ще обичате.Това е холограма,програмирана да обслужи всеки и представете си напълно безплатно.След това може би бих попитал.Какво мога да видя на това място където уж,нищо не се вижда.След кратък разговор аз решавам че много бих искал да видя места на който,никога не съм бил.Искам да видя Сахара,Антарктида,Морското дъно,Планини,езера,реки,морета,океани,небето нощем с безброй звезди,Слънчевата система.Но най-много искам да видя изгревът във цялото му величие.И ще го видя.Правя няколко крачки и спирам на едно място,което е очертано във червен кръг.В центъра на кръгът има две стъпки.Стъпвам отгоре им те светват.Бавно усещам че потъвам.Кръгът се движи надолу и единственото което виждам сега е върхът на тази пирамида.Учтивият и усмихнат господин е със мен така че съм спокоен.Сега стъпките който светнаха когато тръгнах надолу бавно угасват.Чувствах се на дъното на пресъхнал кладенец.Пред мен се отваря една врата.Плъзгайки се настрани,аз стоя пред тесен коридор който сияе в една много мека и приятна за очите слънчева светлина.Правя крачка напред и вратата се затваря зад гърба ми.Почвам да се движа напред.Но не ходейки,подът се движи от един безшумем транспортьор който ме отвежда до един стол.Сядам и е много удобно защото,това е голямо кресло на което краката ми са опъннати,ръцете ми са на подлакътници,на който има по един джойстик.Пътеката бавно се отдръпва назад.Не си и помислям да скачам от креслото върхо пътеката.Защото този стол вече ми прави лек и приятен масаж,от него звучи любимата ми музика,която предварително съм си поръчал.А наоколо ухае на любимата ми българска роза.Намирам се в центъра на един кръг със радиус 10 метра.Пътеката вече се е прибрала и аз стоя в въздуха на 10 мерра.Сега отгоре ми като похлупак се затваря другата част на сферата във която аз се намирам.А това е нейният център.Усещането е невероятно не може да се сравни със никое кино.Слагам си специални очила за защита на очите.И в този момент мечтите ми се збъдват.Това което виждам е невероятно.Със лявата си ръка контолирам височината а с дясната ръка завъртам стола наляво или надясно чрез джойстика.Сега се нося във въздуха като птица без криле.Поглеждам надолу и виждам отвисоко морето.Отлявата ми страна прелита ято птици а в далечината се прокрадва лъч светлина.Това е изгревът.Не е ли прекрасно!