Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Aкo искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си - ако искаш да разсмееш мен,разсмей Бог.Но ако вие нямате време за Бог тогава и Бог няма време за вас; ;Най-красивите и най-добрите неща в живота не могат да бъдат видяни,нито докоснати,те се усещат в сърцето; http://meditacia.net./
Постинги в блога от 09.12.2012 г.
09.12.2012 23:30 -
Денка Стоянова
Денка Стоянова: Трябва да изживеем краткия си живот максимално добре - Фортисимо – това е лично!
От Нели Русева
Нед., 09 Декември 2012 17:51
Срещнахме се на 3 декември. Този ден е определен за Ден на хората с увреждания
още през 1992 година от асамблеята на ООН. Крехка и нежна е,
една малка жена с много голяма сила
. Може да отвее всеки, само като заговори с тихия си глас.
Денка е човекът, около когото се обединяват всички доброволци в сдружение
„Сияйна зора” –
неправителствена организация, която има за цел да организира мероприятия за хората
с увреждания. Сдружениетоработи над това да създава възможности хората с
увреждания да изявят своите възможности и таланти, организират и кампании за
конкретна помощ. Тя не приема да говорим за хората с увреждания като за инвалиди. „
Инвалид е непълен, непълноценен човек, а те са пълноценни
”, казва тя.
Започвам нашата среща с въпроса, имат ли хората с увреждания нужда от
специален ден? За какво служи той?
Денка: Сигурно, за да се фокусира вниманието върху тях, да се види от какво имат
нужда, какво може да се направи… Няма човек, който да има увреждания или да е
инвалид само един ден в годината. Той има нужда от различни неща през цялото време.
Само един ден да се говори за това е излишно. Не се променя достъпността на средата,
нито отношението на другите хора към тях. Няма да говорим, че дори в институциите
сградите не са достъпни. Те само се ремонтират, но не се правят достъпни за хората с
увреждания. На 3 декември само казват, че мислят да направят нещо.
Н. Русева: От кога се занимаваш и живееш с проблемите на хората с увреждания?
Д. Стоянова: Занимавам се отдавна, още от времето, когато работех в такъв дом в село
Лозево. Не мога да кажа, че когато съм работила в дома съм била много наясно. Трябва
да излезеш, да погледнеш на всичко отстрани, да познаваш такива хора и тогава да
направиш нещо, или поне да опиташ.
Такава е системата. В това аз твърдо вярвам. Трябва много хора да се включат, за да
Денка Стоянова: Трябва да изживеем краткия си живот максимално добре - Фортисимо – това е лично!
От Нели Русева
Нед., 09 Декември 2012 17:51
влезе в нормални рамки грижата за хората с увреждания.
Н. Русева: Смяташ ли, че обикновено хората, които имат болни близки, се занимават с
това?
Д. Стоянова: Не. Мисля, че държавата е длъжница на близките. Ако нещо се случи на
здрав човек, той излиза от строя и животът му се променя. Например след катастрофа,
какво се прави за един такъв човек, как го интегрираме?! Как например такъв човек
може да отиде и да си плати данъците?! Държавата е длъжна да направи нещо за
такъв човек, но тя дори не подпомага близките. Заместват държавата и безплатно
правят нещата, които държавата не прави. Близките на хората с увреждания са просто
жертви.
Н. Русева: Хората не излизат навън и не си търсят правата, не протестират, или поне
не достатъчно. Дори не става въпрос само за хората с увреждания. Например майките,
които протестираха за детски надбавки и майчинство? Песимист съм за протестите…
Д. Стоянова: Ама как да стане това, като има един куп правила, които ти казват как да
протестираш. Трябва да се протестира навреме и постоянно. За майките, например. И те
нямат достъпна среда. Те приемат за нормално да вдигат количката няколко години и
после, когато повече няма да имат този проблем – го забравят, но ще имат… други.
Н. Русева: Като се замисля колко трудно живее средностатистическият българин, но
избира трудния начин, да търпи. Години наред търпи и не излиза да заяви, че това не
му харесва? Защо? Май не се сме нито толкова добри?
Д. Стоянова: Добри сме, но нямаме гражданска позиция. Човек трябва да вземе
отношение когато става дума за здраве и за живот. За образование. Когато някоя група
иска да протестира, никой друг не я подкрепя. Например, стачкуват учителите, които не
са подкрепени от никого, а всички имаме отношение към образованието и проблемите в
него.
Денка Стоянова: Трябва да изживеем краткия си живот максимално добре - Фортисимо – това е лично!
От Нели Русева
Нед., 09 Декември 2012 17:51
Н. Русева: В България има много слаба социална политика, да не кажа друго.
Най-уязвимите групи – пенсионери, малки деца и хора с увреждания са
най-необгрижени. Какво става, защо така се получава?
Д. Стоянова: Така е, всички хора само оцеляват в България. А да не дава Господ някой
да се разболее… Не знам, много е трудно да се лекуваш, защото и здравето е
превърнато в търговия. Имаш пари, лекуваш се, нямаш – нищо не може да се направи за
теб…
Колко години трябва да се излиза на протест, за да има достъпна среда за хората с
увреждания. Няма такива протести, защото тези хора как да излязат. Откъде да минат,
как ще преминат с количките си?
Дори ако се замислиш, защо е избран 3-ти декември, кой как да излезе в този
декемврийски ден?! Дори да става въпрос за концерт. Ако на такъв човек трябва да му
вдигаме количката, за да излезе на сцената, и ще го унижаваме, за какво е това?
Най-важната грижа за хората с увреждания е да не се удря по достойнството им.
В други страни се говори вече за универсален дизайн на площта. Можеш да минеш с
количка, може да преминеш с куче…
Н. Русева: Аз такава гледка в Шумен не съм виждала на живо: човек със зрителни
увреждания да се разхожда с куче водач…
Д. Стоянова: Няма и да видиш скоро. Много е скъпо отглеждането, обучението на
кучето и изобщо тази услуга е скъпа.
Нашите институции не са готови да обслужат човек с увреждания. Например, как може
един човек с увреждания да отиде да си плати сметката за тока или водата. Толкова са
високи гишетата, че ти не можеш да стигнеш, а да не говорим за човек с увреждане. А
има много от тях, които могат да си свършат това сами и да не ангажират никого, стига
институциите да са готови да ги приемат.
Н. Русева: Струва ми се, че здравите хора не знаят нищо за хората с увреждания.
Д. Стоянова: Това е така, в България всичко е объркано. Давам ти пример, за да го
разбереш. За да станеш асистент на човек с увреждане, трябва да минеш курс как да се
грижиш за болния. Близките на хората с увреждания, които не могат да мръднат години
наред никъде – почивка, разходка. Тези хора, които например се грижат 20 години за
близкия си, накрая трябва да отидат и да се обучават на курс, за нещо, което са правили
Денка Стоянова: Трябва да изживеем краткия си живот максимално добре - Фортисимо – това е лично!
От Нели Русева
Нед., 09 Декември 2012 17:51
цял живот. Това е една голяма недомислица. Примерите са много и са забележими и
разбираеми без да си специалист.
Друг пример. Ако човекът е почти неподвижен, асистентът е с договор за 3 часа. А
после? Една муха да кацне, няма кой да я махне… За да могат през това време близките
му да ходят на работа, да изкарват пари, да се издържат, да има за лекарства.
Н. Русева: И това е с определен срок, нали? После пак се кандидатства…
Д. Стоянова: Вярно е, има срок. А болният или се движи или не. Той ще си остане през
целия си живот такъв човек. Не е ли по-добре на този човек да му се привеждат парите
и той сам да избере кой да се грижи за него. Той (като всеки друг човек) трябва да има
избор.
В домовете пък държавата отпуска една сума за всеки човек за една година. Тези пари
трябва правилно да се разпределят. Затова домовете са безкрайно бедни, никога нямат
пари да пътуват и никога не се харчат за хората. Домовете съществуват не за болните,
а за да имат останалите работа. Дори не искам да обяснявам защо е така. Хората, които
са там, не мърдат никъде, къде е интеграцията тогава? Може парите да са малко, но
трябва да се разпределят правилно и така, че да отиват за хората, които живеят там.
Н. Русева: Ти в твоята работа виждаш ли напредък в нещо през годините?
Д. Стоянова: Виждам, може да е малко но има. До преди година две, участниците
излизаха с номер, песен или нещо което знаят от детските си години или са видели по
телевизията. Сега вече всички участници полагат големи усилия, тренират цяла година
и се явяват с много добри сценарии. Танци, песни, драматизации и други. Много добре
работят и терапевтите и психолозите с тях.
Твърде малко и не както трябва ходят на състезания хората с увреждане. Те няма и как
да тренират. На тях да речем им се полагат някакви средства, но на асистентите им не,
а те не могат да пътуват сами. Почти не се чува за техните участия.
Много е странно, защото, например, билетите за пара олимпиадата струват много пари.
Това е така само навън, в другите страни това представлява интерес, но у нас не. Знаеш
ли защо е така? Защото хората се разстройват у нас.
Ама знаеш ли защо се разстройват? Защото като са били малки около тях не е имало кой
знае колко такива деца, те са били на друго място, в домовете, някъде из горите. Те и
сега повечето са там, да не разстройват здравите. Никой не е знаел, че толкова много
Денка Стоянова: Трябва да изживеем краткия си живот максимално добре - Фортисимо – това е лично!
От Нели Русева
Нед., 09 Декември 2012 17:51
хора има скрити в горите. Когато ти си голям вече нещата са други, няма го
възпитанието.
Децата не се вълнуват кой как изглежда, ние възрастните сме тези, които се
разстройваме. Защото не е имало примери пред очите ни.
Н. Русева: Какво лошо има в това да се разстроиш малко? Ами иди и се разстрой. Ако си
такъв човек, който се разстройва, защо пък не?
Д. Стоянова: Ами защото това е игра на егото – разстройването. Ако човек не вложи
такава емоция, може да види другото. Усилията, труда, радостта. Тогава може да се
заредиш и може да поплачеш от възхищение.
Н. Русева: Аз така плаках на конкурса, от възхищение. Всички така се бяха постарали,
толкова много бяха репетирали, беше възхитително…
Д. Стоянова: Социалният работник трябва да спре само да пише документи. Трябва да
се старае, трябва да положи голям труд. Така да представиш тези хора, че те на
сцената да не бъдат смешни, а да бъдат хора с достойнство, които са работили да
покажат нещо. Социалният работник трябва да има познания в много области. Това е
трудна професия. Всеки, който се занимава с това, го знае. За социалната работа не
може да има работно време. Той трябва да е винаги, когато се налага, на работното си
място. Тяхната работа не се вижда, затова губят мотивация. Би било добре да ходят по
форуми, на семинари.
Ти представяш ли си, хората (здравите) не допускат, че има състезания за хора с
увреждания. Хората не допускат, че някой с увреждане може да поиска и да
стане състезател. Хората не допускат, че няма застраховани и някой ден може да
се случи всичко.
Н. Русева: Ти от колко години организираш състезания и концерти за хора с
увреждания?
Д. Стоянова: 7-8 години вече. В началото ходехме в домовете, а сега от няколко години
искаме да ги изведем навън.
Денка Стоянова: Трябва да изживеем краткия си живот максимално добре - Фортисимо – това е лично!
От Нели Русева
Нед., 09 Декември 2012 17:51
Н. Русева: Искаш да ми кажеш, че едва от няколко години се прави нещо в тази посока
за хората с увреждания?
Д. Стоянова: Ами да. И да е имало, не се е чувало, не се е афиширало. Някъде в
домовете. Публика няма или се викат някои хора от системата.
Н. Русева: На теб как ти хрумна, как се случи да се занимаваш с тази дейност?
Д. Стоянова: Аз това съм завършила – социални дейности. Мен момчетата от дома в
Лозево изцяло ме промениха, промениха мисленето ми за живота. Нищо не е в
състояние да ме промени повече.
Н. Русева: Как те промениха?
Д. Стоянова: Изцяло. Аз правя неща, които никога не съм си мислила, че ще правя.
Всичко се е случило заради тях, заради едно представяне, заради някаква малка мечта.
Те са основен двигател на всички хора в сдружението.
Обществото няма как да знае какво се случва в тези домове. Имат си социални
работници и ако те са на мястото си, нещата ще тръгнат и обществото ще знае за тези
хора. Изпращам им формуляри, които трябва да попълнят като за всеки конкурс и
всичко да е както трябва. Аз не ги съжалявам тези хора с увреждания, аз им се
възхищавам и искам те да се покажат навън, с нещата които могат да научат.
Н. Русева: Когато бях на вашия конкурс ми се стори, че ви е слаб пиарът. Не знам дали
съм права…
Д. Стоянова: Може би е така, но аз от една страна се отказах, защото съм обявявала
конкурса на медиите, но се отразява само до това: кога, къде, какво и толкова. Но
повече не, не е интересно.
Денка Стоянова: Трябва да изживеем краткия си живот максимално добре - Фортисимо – това е лично!
От Нели Русева
Нед., 09 Декември 2012 17:51
Н. Русева: Какви хора работят в сдружението?
Д. Стоянова: Счетоводители, банкери, адвокат имаме… хора с най-различни професии.
Те са доброволци. Хора, които са се събрали, обединили около една кауза, и си дават
сърцето за нещата, които правим.
Хората с увреждания са като всички нас. Не приемам да ги определят като хора с
различни възможности… Здравите също са хора с различни възможности. Тези
хора трябва да имат право, да имат избор, ако могат да правят нещо. Ако може да
пее, да има къде да пее, ако танцува хубаво, добре е също да има къде. Тези
хора имат нужда от грижа, те не са случайно сред нас. Ако не трябваше да са сред
нас, нямаше да ги има, нямаше да се раждат или да стават такива впоследствие.
Повече ми се иска хората да знаят къде им отиват данъците, къде им отиват здравните
осигуровки. Всеки човек трябва да има позиция, трябва да се обединяват да постигат
нещата заедно.
Н. Русева: Струва ми се, че повечето хора сме оглушели и ослепели за тези хора,
защото така е по-лесно?
Д. Стоянова: Хубаво, но ако някой ден минеш от другата страна? Ако изпаднеш, ако ти
се случи? Аз лично не искам, ако ми се наложи да вляза в такава институция, не искам
да живея при тези условия, не искам да ме третират така. Искам, ако имам
здравословен проблем, той да не стане и социален проблем. Същото е с болните от рак.
Сложат ли им диагнозата, те са обречени. Други хора са вече. А малките деца, които
заболяват от различни болести, и с тях е същото. Слага им се етикет и ги забравят.
Мисля си, че основното нещо е малкото време живот, който ни е даден. Този
малък отрязък от време да го изживеем по максимално добрия начин. И не
разбирам защо някакви институции, които в повечето случаи са само на хартия,
да ме ограничават. Ако, например, се случи нещо с крака ми и се обездвижа, да
спра да ходя и да смятат, че трябва само да ме нахранят и да ми дават хапчето, а
аз да имам мечти… Искам да знам, че ще ме третират като човешко същество. Ако
друго се случи с мен, първо ще искат да защитят останалите от мен, и после ще
се погрижат за мен.
Н. Русева: Ти гледаш по друг начин на света, ти имаш друга преценка за дребните неща.
Винаги ме питаш за някакво място „Достъпна ли е средата”?
Денка Стоянова: Трябва да изживеем краткия си живот максимално добре - Фортисимо – това е лично!
От Нели Русева
Нед., 09 Декември 2012 17:51
Д. Стоянова: Да, аз съм изгубила време, когато не съм го правила. Аз ходя да си
плащам сметките, където има достъпна среда, ходя да пазарувам в такива магазини,
пак където има достъпна среда. Ако всеки го прави, лека полека нещата ще се
променят. Така мисля, и ми се иска да вярвам, че скоро ще се променя точно така.
При нас грижата за хората с увреждания се свежда до това. Като видят
количката, казват - дай да ти нося количката. И изобщо не си дават сметка, че на
следващия ъгъл пак има стъпало… Вместо да направят така, че този човек да се
придвижи сам с количката си, но да е достъпно. Това не може да се разбере.
Моята работа и на приятелите ми от сдружението е да изкараме хората от домовете на
светло. Това е, не искам чудеса.
Това е личното ми удовлетворение, да правя нещо за тези хора. Песента ако си дал от
себе си, не си живял напразно, не е само песен-. Наистина е така.
Н. Русева: Ние, българите само на приказки ли сме благотворителни? В най-широк
спектър те питам…
Д. Стоянова: Използват се определени дати: Коледа, Великден, манипулират се тези
дати. Сега вече постоянно се събират пари, за всякакви нужди. Който си е
благотворителен, той си е такъв и няма нужда да го караш. На хората вече им писна от
такива организирани кампании и после да не знаят къде отиват парите им. Има хора,
които пътуват три пъти в годината, идват при нас, дават някаква сума и казват: „Вие ще
ги използвате както трябва и за хубави неща”.
Мисля, че всички хора са добри. На всеки му се отключва доброто при различни
обстоятелства – когато види болен, когато види разплакано дете, или пък куче на
улицата. За всеки е различно. Като му дойде време и добрината му се отключва ;)
За fortisimo.eu – Нели Русева
Търсене
Блогрол
1. Sahaj Song Book
2. БЪЛГАРСКИ САЙТ
3. Sahajaresources
4. sahaja yoga-music
5. The Devine Cool Breeze
6. audio
7. sahaj healt
8. sahajvidya
9. сахаджа йога - лечение
10. история на просветлението.
11. Шри Матаджи Нирмала Деви
12. нирмала йога.
13. online yoga
14. сахаджа йога-книгата.
15. сахаджа йога от а до я.
16. хладен полъх.
17. http://www.sahajayoga-bg.org/files/
18. mantra book online
19. freemeditation
20. Canada
21. Music and Chakras
22. nirmalavidya
23. Радио
24. Gananayaka
25. Медитация
26. Free Online Meditation Course
27. Sahaja Library
28. sahaja yoga movie
29. Sahaja Yoga Meditation
30. SY library
2. БЪЛГАРСКИ САЙТ
3. Sahajaresources
4. sahaja yoga-music
5. The Devine Cool Breeze
6. audio
7. sahaj healt
8. sahajvidya
9. сахаджа йога - лечение
10. история на просветлението.
11. Шри Матаджи Нирмала Деви
12. нирмала йога.
13. online yoga
14. сахаджа йога-книгата.
15. сахаджа йога от а до я.
16. хладен полъх.
17. http://www.sahajayoga-bg.org/files/
18. mantra book online
19. freemeditation
20. Canada
21. Music and Chakras
22. nirmalavidya
23. Радио
24. Gananayaka
25. Медитация
26. Free Online Meditation Course
27. Sahaja Library
28. sahaja yoga movie
29. Sahaja Yoga Meditation
30. SY library
