Спомням си разговор с един интелектуалец, който не вярваше нито в Бога, нито в дявола - да не говорим за душа, интуиция и космически закони. Всичко това не било доказано научно и било фикции на мозъка.   Когато го попитах дали обича жена си, той го потвърди с убедена физиономия.   Отвърнах, че ме лъже. Лицето му се изкриви. Казах, че такова нещо като любов няма и той само си го внушава - нали не съществува научно доказателство за любов. Тя не съществува, защото нещо, което не е доказано научно, не трябва и не може да го има.   Естествено, признах, че само съм искал да го провокирам и да използвам тъпите му доказателства срещу него. Отстъпи... И той от време на време имал предчувствия, но заради убежденията си в различни модели не можел да ги обясни...